Въпреки декларираните намерения за оптимизиране на държавната администрация, намаляване на разходите и заместването ѝ с електронни услуги, чиновниците се увеличават. Това показва докладът за състоянието на администрацията за 2022 г., пише Институтът за пазарна икономика.
Докладът показва, че щатната численост на българската администрация е 143 815 бр., от които 36 736 – в териториалната администрация. Повишението спрямо предходната година е с 0,3%, но от 2016 г. насам администрацията се е увеличила с над 8%. Още по-интересна е съпоставката с броя на населението. През 2022 г. на 100 хиляди души се падат по 2230 чиновници или с близо 20% (363 бр.) повече спрямо шест години по-рано.
Докладът включва данни относно административните структури, човешките ресурси, условията за осъществяване на дейността на администрацията и достъпа до обществена информация. Анализът на разгледаните показатели включва редица интересни заключения.
Задължителните обучения не се прилагат широко, а законът не се спазва. През 2022 г. под 10% от висшите служители на администрация са преминали задължителното ежегодно обучение. Обученията са обхванали и под половината от новопостъпилите служители и от тези на ръководна длъжност. Още един любопитен казус – съгласно Закона за държавния служител, ако чиновникът е преминал обучения с продължителност над 20 дни, той се задължава да работи в съответната администрация поне една година. Над 42% от обучилите се обаче са напуснали в рамките на този срок и нито един от тях не е възстановил средствата за обучение. Положителна тенденция по отношение на обученията е, че нараства броят на тези в областта на информационните системи и дигиталните умения.
В администрацията продължават да се наблюдават големи разлики в заплащането както на служителите на една и съща длъжност в рамките на дадена административна структура, така и между отделни администрации от един и същи вид.
Все още е налице тенденцията компютрите от висок клас да са съсредоточени в централната администрация независимо от факта, че основният доставчик на административни услуги са общинските администрации.
Въпреки повишаването на възможностите за електронните услуги, в сравнение с 2021 г. броят на предоставените електронни услуги намалява (с близо 20%), а капацитетът на споделените ресурси на е-управлението все още не се използва интензивно от административните органи. Данните са в унисон с проучване на Националния център за парламентарни изследвания за електронното управление в България, от което става ясно, че в началото на 2023 г. близо всеки втори интервюиран (46%) посочва, че не търси информация и не ползва електронни административни услуги. Основните причини да не се ползват електронните услуги на администрацията са: Нямам доверие на електронните услуги/предпочитам пряк контакт (24,1%), Не е необходимо да използвам интернет, за да получа това, което ми трябва (23,5%) и Нямам необходимите компютърни умения (19,4%).
Близо 7 години след въвеждането на законово изискване за приемане на вътрешни правила за работа по ЗДОИ, все още има административни структури, които не са изпълнили това задължение и няма никакви последици при неизпълнението му.
Оценяването на изпълнението на задълженията според заеманата длъжност не отговаря на реалността. През последните години прави впечатление, че преобладават високите оценки, което и според тазгодишния доклад поставя въпроса за девалвация на оценяването, което произтича от субективни предпоставки при прилагането му, въпреки наличието на определен стандарт.
Административните структури отчитат, че над 2000 от реално заетите служители към края на година са с право на пенсия.
Като цяло се забелязва по-висока отчетност, продължаващо развитие и възможности предоставяне на електронни услуги, по-широко предоставяне на достъп до обществена информация.
Същевременно в доклада продължават да се отбелязват едни и същи стари проблеми и отново са пропуснати важни теми като прилагането на антикорупционни мерки, ограничаване на административното регулиране, прилагането на оценки на въздействието, изнасянето на дейности извън администрацията и др.
За оценката на въздействието, например, преди дни беше публикуван доклад, описващ дейностите на администрацията по извършване на оценки на въздействието, от който става ясно, че през 2022 г. има извършени 5 цялостни предварителни оценки на въздействието и 6 последващи оценки на въздействието, а 22 са в процес на извършване. Трябва да отбележим, че информацията е само количествена, но не и качествена, което затруднява преценката доколко тези усилия реално подкрепят процеса на правене на политики или е формално спазване на изискване.
