В България има драстично несъответствие между нуждите на пазара на труда и наличните квалифицирани кадри. Това не е кой знае каква новина, защото се повтаря от години във всеки анализ за състоянието на образователната система и на пазара на труда у нас. Разликата е, че този път ни го каза и Европейската комисия и то без излишна дипломатичност при формулирането на проблемите.
В доклада си за конкурентоспособността "Няма растеж и работа без промишленост" еврокомисията сочи, че годишно се търсят 64 000 квалифицирани кадри с инженерни и технически специалности, докатоно тези в наличност са 23 000 или почти три пъти по-малко. Завършилите икономика и стопанско управление са 46 000, докато търсеният брой такива кадри е само 23 000. Нуждата от хора с хуманитарни специалности се изчислява на 2 000 годишно, а тези специалисти са над 10 пъти повече - 24 000.
По данни на НСИ за 2012 г. има свръхпредлагане на бакалаври и магистри по икономически специалности и администрация - 32%, завършилите специалности по обществени науки и човешко поведение са 15%, при едва 12% инженери и под 6% - за учители и лекари. България вече изпитва сериозен дефицит на инженери, математици, лекари и учители.
Тази статистика е показателна за едно – необходима е кардинална промяна в политиката на държавата в тази област. И този извод не е нов - чуваме го от години в предизборните програми на партиите, а и почти няма правителство досега, което да не е записвало като свой приоритет мерките за по-добро качество на образованието и за настройването му към нуждите на бизнеса и състоянието на трудовия пазар.
В същото време инвестициите в образование у нас продължават да са последната грижа на правителствата. През последните години средствата в бюджета за училищата и университетите са 3% от брутния вътрешен продукт - близо два пъти под средните за ЕС, където в образованието се инвестират 5.6% от БВП. Специално за училищното и предучилищното образование разходите от бюджета са само 0,7% от БВП.
Резултатът? Лошо качество на обучението. И излишък от добре образовани, но ненужни специалисти.
Ниско качество на обучението напомпва младежката безработица
По данни на НСИ от последното преброяване през 2011 г. България води класацията на ЕС по брой трайно безработни младежи от 20 до 24-годишна възраст без квалификация и образование. 41% от учениците ни са показали слаби резултати по четене, писане и математика. Близо 12% не завършват средно образование.
България е на 98-мо място по качество на образователната система от общо 144 страни в света, на 67-мо място по ниво на основно образование и на 63-то – по качество на висшето образование. Близо 20% от трудоспособното ни население между 25 и 64 години са с основно или без образование, със средно са 56.5%, а с висше – 23.6%. Въпреки задоволителното общо образователно равнище се наблюдава нарастване на неграмотното население и на непосещаващите училище, особено в средното образование, отчитат от МОН.
Учителите и преподавателите в цялата образователна система са ниско платени и немотивирани да се развиват и да предлагат качествено образование, гласи констатация в проектоспоразумението България е сред последните 20 страни в световен мащаб по ниво на подготовка на преподавателския персонал. Качеството на образованието ни е лошо, защото нямаме достатъчно учители, а наличните не са достатъчно квалифицирани, учебният материал не е сменян от 10 години и учениците в по-голямата си част не го разбират. Освен, че е на изчезване, учителската професия е и много застаряваща. Едва 6% от преподавателите са под 30-годишна възраст. Материалната база в училищата е стара – от миналия век, сградите са неремонтирани и неуютни, не всички разполагат с компютри, а понятието електронно образование звучи като от друга планета.
Сред последните в ЕС сме и по научни работници заради липсата на перспективи за развитие и добро заплащане. В България групата на докторантите от 24 до 35 години е едва 0.4%, а то в ЕС е 1,5%. В резултат на това делът на високотехнологичните продукти в общия ни износ е само 5% при средно 17% за страните от ЕС. Една от основните цели през следващите години е стимулиране на ученето през целия живот, което е залегнало в общата Стратегия на ЕС до 2020 г. за конкурентна и динамично развиваща се икономика, базирана на знанието. В момента близо 9% от населението в общността от 26 до 56-годишна възраст поддържа постоянно ниво на грамотност, докато у нас са едва 1,5%. Стратегията на ЕС предвижда след 7 години делът на високо грамотното население в съюза да е 15%.
По данни от Digital Agenda Scoreboard през 2011 г. само 42% от българите имат някакво ниво на компютърни умения при средни за ЕС 67%, а 50% имат някакви интернет умения при средни за ЕС 73%. Хората с високи компютърни умения у нас са 11% при 27% за съюза, а със средни умения са 27.7% при 52.5% за ЕС. Нашите специалисти с високи интернет умения са 9% при 11% средно за ЕС. Ниската компютърна грамотност е пречка за професионална реализация.
Стратегията за образование предвижда този вакуум да се запълни с мерки в училищното обучение, с преквалификацията и квалификацията на всички групи от населението, включително и заетите лица като начин за справяне с безработицата. Материалът по всички предмети ще е далеч по-привлекателен за учениците и студентите, ако учебните предмети придобият и електронно съдържание.
Въпреки че към момента е осигурена 100% свързаност на всички училища в България с интернет, модернизирането с компютри изостава, което влияе върху качеството на образователния процес и навлизането на e-образованието. Последната мащабна кампания за подмяна на компютрите в училищата бе през 2005-2007 г., когато са доставени 65 000 компютъра. През 2012 г. започна нова подмяна, но парите стигнаха за оборудване на терминални работни стаи само в 500 училища при нужда за 2300.
