100 критични дни за финансовата помощ от ЕС

23.09.2013 | 15:55
по статията работи: Ростислава Иванова
Над 2 млрд. евро за здравеопазване и образование през следващите седем години все още са под въпрос
100 критични дни за финансовата помощ от ЕС

До изтичане на първия програмен период на ЕС на 31 декември 2013 г. остават около 100 работни дни. За краткото време страната трябва да усвои максимална част от средствата, които й се полагаха през изминалите 7 години на еврочленство и същевременно да договори с ЕК възможно най-добро финансиране за обществено и икономическо развитие до 2020 г.

„Намираме се в толкова критичен момент от изпълнението на оперативните програми, че едно забавяне с една седмица на един акт на някаква институция, може да ни струва стотици милиони загуби“, каза вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова. До края на октомври екипът й трябва да представи четвърти подобрен вариант на проектоспоразумението за партньорство с ЕК, което ще очертае многогодишната рамка за финансово подпомагане на страната от 5-те европейски фонда – социалния, регионалния, кохезионния, земеделския и рибарския.

Парите от тях ще се отпускат по 8 стратегически цели, разпределени в 11 оперативни програми. Парламентът натовари Златанова и с допълнителни задачи - да представи до края на октомври ново разпределение на средствата от еврофондовете за новия период и отчет на очертаващите се загуби от първия период. До края на годината параметрите по споразумението трябва да са избистрени в оставащите максимум още два кръга на съгласуване с Брюксел.

Европари само срещу реформи

Максимум до два месеца трябва да представим на Европейската комисия (ЕК) добри секторни стратегии за развитие на здравеопазването, образованието и наукатата, транспорта, за управление на водите и на отпадъците и по отношение на интеграцията на ромите. От ЕК са категорични, че тези сфери се нуждаят от сериозни структурни реформи, изискващи разработване на дългосрочни програми за всяка една.

За разлика от досегашните пожелателни стратегии, които са оставали само на хартия, този път мерките трябва да са кардинални, с конкретни срокове за прилагане и действие, с очаквани резултати и оправдани бюджети, които да мотивират предстоящото европейско финансиране за развитие на тези сектори. Средствата от петте фонда за подпомагане на ЕС до 2020 г. засега се очертават малко над 7,1 млрд. евро при 6,9 млрд. евро за първия програмен период. Самото договаряне обаче не ни гарантира парите, защото за първи път от 2014 г. Брюксел обвързва финансирането с изпълнението на стратегиите. Затова, ако до средата на 2015 г. еврокомисарите установят, че страната ни не изпълнява някои от заложените важни мерки, могат да лишат дори цели сектори от финансиране до 2020 г.

Предвижда се обаче и финансов бонус за отличниците, като за България той е в размер на 300 млн. евро. Те ще бъдат отпуснати при условие, че до края на 2017 г. сме усвоили над 75% от парите по всички оперативните програми.

Точният размер на загубите от първия програмен период ще се разбере на 31 декември, когато неусвоените средства ще се приспаднат автоматично след прилагане на схемите N+2 и N+3 за наддоговаряне по мерки. От друга страна в писмо до правителството от юли тази година еврокомисарят по регионалното развитие Йоханес Хаан информира, че България може да изгуби 276 млн. евро. Сумата е близка до посочените 272 млн. евро от служебния кабинет, но, пак според него, неусвоените средства могат да се свият до 113 млн. евро с прилагане на пакет компенсиращите мерки по прехвърляне на пари от едни оперативни програми и оси на еврофинансиране към други, договорени по времето на Марин Райков.

Най-закъсалите сектори да се реформират

Междувременно Хаан препоръчва на кабинета да създаде единен орган за координация на еврофондовете, както е в другите страни от ЕС и да назначи отделен министър или вицепремиер по тази част, който обаче само с това да се занимава. За такава структура настоява и българският бизнес, за да се намали корупцията и да има повече прозрачност и продуктивност при управлението на парите. Златанова пък е твърдо убедена, че сега не е време да се прави такъв орган, който в настоящия момент ще затрудни още повече усвояването на средствата. Сегашната система на управление на оперативните програми от ресорните министерства функционира добре и не се нуждае от повече сътресения, категорична бе вицепремиерът.

Комисарят Хаан отправя и едно още по-сериозно предупреждение – че за България има сериозна заплаха да изгуби много пари по оперативни програми за новия програмен период, тъй като не провежда реформи във водния сектор, управлението на отпадъците, транспорта, здравеопазването, енергийната ефективност, интеграцията на ромите и образованието. Според него, министерството на образованието и науката (МОН) няма потенциал да се справи с управлението на новата ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (НОИР) на стойност за 508 млн. евро, след като се е затруднило с усвояването на 400 млн. евро в досегашния период. Самата ОП НОИР пък се нуждаела от основна преработка, тъй като от МОН не са обосновали добре финансирането, казва още Хаан.

От всички ресорни министерства уверяват, че са успели в кратките срокове от 2-3 месеца да подготвят стратегиите и скоро ще бъдат внесени за одобрение от Министерски съвет. От МОН казаха за Econ.bg че Програмата за образование трябва да е готова чак през май 2014 г., но вече била написана и подлежи на обществено допитване. Там преработвали и ОП НОИР, съобразявайки се с критичните инструкции на ЕК, и бюджетът й от 508 млн. евро изобщо не бил застрашен. В същото увериха и от здравното министерство - с тази разлика, че Стратегията за здравеопазването до 2020 г. е готова и нямало риск страната да не получи очаквания около 1 млрд. евро от Европейския фонд за социално развитие и Европейския фонд за регионално развитие.

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 30.12   1699 г. – С указ на цар Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово. 1703 г. – При земетресение в Токио загиват около 37 хил. души. 1853 г....