Броят на проучванията, които показват успеха на програмите за универсален базов доход, продължава да расте. Последното е дело на Федералния резерв в Минеаполис, който наскоро публикува първоначалния си доклад по пилотен проект, целящ да тества доколко осъществим е така наречения универсален базов доход.
Подобно на двайсетина други експеримента на местни правителства, в които се изплащат конкретни суми на затруднени домакинства, за да имат възможност да подобрят ситуацията си, първоначалните резултати са силно обещаващи. Въпреки това прилагането на универсалния базов доход като политика би било преждевременно, пиша редакторът на Блумбърг Карл Смит.
В експеримента в Минеаполис 500 домакинства с ниски до умерени доходи са били избрани за участие в средата на 2022 г. Изследователите са избрали на случаен принцип 200 домакинства, които да получават по 500 долара месечно за срок от 24 месеца. Други 300 домакинства представляват контролна група. След само 12 месеца групата, получаваща средства, отчита статистически значително по-висок процент на домакинства с хранителна сигурност - 48%, спрямо контролната група, където този процент е 32 на сто. По показателя на Кеслър за психологическо безпокойство, където мярка под 20 пункта представлява благосъстояние, групата, получаваща плащания, бележи средно 21 пункта спрямо 25 пункта за контролната група.
Основният недостатък на този и всички други експерименти с универсалния базов доход досега е, че те са временни и включват малки групи. Не знаем например какви биха били ефектите от универсалния базов доход по отношение на участието в трудовата сила, ако плащанията продължат по-дълго. Ще бъдат ли получателите склонни да останат извън работната сила, ако знаят, че имат стабилен източник на плащания в продължение на много години? И какви биха били ефектите от това да са извън работната сила дълго време? И дали ще могат изобщо да се завърнат в нея?
За да докажат, че универсалният базов доход е реално решение, поддръжниците му трябва да насочат усилията си към по-големи експерименти на ниво щат например, които продължават пет до 10 години. Би било глупаво участниците да взимат потенциално променящи живота им решения, например да отпаднат от работната сила, въз основа на краткосрочни плащания. Но с постоянна програма на национално ниво стимулите се променят драматично.
Знаейки, че конкретна сума ще идва месец след месец, година след година, участниците може да изберат да предприемат действия, променящи живота им и понижаващи разходите им за живот. Една от тези промени може да е преместването на по-отдалечено място, което е по-малко благоприятно за възможности за работа и където има по-малко надежден транспорт. Такива избори отдалечават участниците от работната сила, което е обратното на намерението на универсалния базов доход.
Проучванията показват, че познанствата са особено силен източник на информация за достъпа до нови работни възможности. С отслабването на участието в работната сила мрежите от познанства в общността стават по-малко богат източник на възможности за работа и разходите за намиране на заетост за членовете на тази общност се повишават.
Съществуват и страничните ефекти да останеш извън работната сила твърде дълго и да нямаш контактите да се върнеш лесно обратно. Като за начало, децата, които растат в общност с ниска мобилност на доходите, изживяват трайни негативни ефекти. Серия от проучвания на икономиста от Харвард Радж Чети показва, че децата, които се придвижват от общности с ниска мобилност на доходите към такива с по-висока, получават по-високи доходи и постижения в образованието като възрастни, отколкото тези, които не го правят.
