"Вашингтон пост": Какво означава за Турция победата на Ердоган?

18.04.2017 | 13:20
по статията работи: econ.bg
Турците одобриха промени в конституцията, които ще бракуват парламентарната система на страната, включително и поста на министър-председателя, в полза на президентство с разширени правомощия
"Вашингтон пост": Какво означава за Турция победата на Ердоган?
Снимка: БГНЕС

В неделя вечер в Анкара турският премиер Бинали Йълдъръм стоеше на балкона в централата на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и приветстваше изборна победа, която ще премахне поста му. "Да" лагерът в референдума в Турция, воден от президента Реджеп Тайип Ердоган, шеф на Йълдъръм, се яви, за да спечели победа с малко над отрицателния вот, получавайки около 51 процента от гласовете. 

Турците одобриха промени в конституцията, които ще бракуват парламентарната система на страната, включително и поста на министър-председателя, в полза на президентство с разширени правомощия. "Няма губещ в този референдум, а само един победител: Турция и нейния благороден турски народ", заяви Йълдъръм. Но малката разлика при победата и ревът на протестите на опозицията показват друго. 

Две основни опозиционни партии отказаха да признаят поражението, настоявайки за повторно преброяване на гласовете, след като се появиха сериозни сигнали за фалшифициране на гласовете. Въпреки многото недостатъци на демокрацията в Турция, последните избори са били като цяло справедливи. Но не такова беше впечатлението в неделя вечерта, когато опозицията подчертаваше сигналите за измамнически бюлетини и безотговорното поведение на националната избирателна комисия.

"До днес турската опозиция винаги е мислела, че е загубила честно и почтено", каза Селим Сазак от Delma Institute. "Това, обаче, промени играта." 

Критиците на Ердоган казват, че поправките в конституцията ще укрепят еднолично управление и ще създадат де факто диктатура. Неговите привърженици спорят, че имайки предвид историята на преврати в Турция – последният беше провален миналия юли - гражданските размирици и неуспешната коалиционна политика, е необходима по-силна изпълнителна власт. Когато новата система влезе в сила на следващите избори, които се очакват през 2019 г., тя ще отбележи най-голямата промяна в турската политика след възникването на модерната република след Първата световна война. И сега какво? По-долу ви представяме проучване на реакция от страна на фокусирани върху Турция анализатори. 

Победата с малко на Ердоган може да се тълкува като нещо като удар срещу турския президент, с едно време разединената опозиция обединила се сега срещу него. В неделя вечер, в кварталите в цял Истанбул, протестиращите започнаха да чукат по тенджери и тигани, за да огласят отвращението си с гласуването. Ердоган може да претендира за победа, но той не може да претендира за голям триумф, на какъвто се надяваше. 

Зия Мерал от Centre for Historical Analysis and Conflict Research in Britain, предупреди че ще настъпи несигурност:“"И малката разлика, и оспорваните гласовете ще оставят следа върху усещането за победа на Ердоган и лекотата на работа в процеса, който ще последва. Това засилва турската опозиция, но също така би означавало международните участници да бъдат по-гласовити с въпросите си да не се прилагат някои от предложените промени. Това може да се види в изявлението на Съвета на Европа, което вече поиска да бъде спазвана независимостта на съдебната власт. 

Следващата фаза ще бъде обществено и политически интензивна, с протести и остри политически полемики." Раджип Сойлу, кореспондент във Вашингтон на в. „Сабах“ - който е определено про-Ердоган – каза, че гласуването с "Да" не е било реакция на годините сътресения, които включват възобновяването на насилието от кюрдските бунтовници, вълната от терористични атаки на „Ислямска държава“ (ИД) и неуспешния опит за преврат от миналата година: "Мисля, че международните медии са съсредоточени повече върху личността на Ердоган и по-малко върху социалната поляризация и през какво е преминал турския народ през последните четири години. Като се имат предвид всички тези проблеми, кризи и трудности, по-голямата част от избирателите избра стабилност, както и система, която осигурява по-голям контрол и правомощия на турското правителство, което може да бъде влиятелно, за да предотврати по-нататъшни неуспехи. Новата система също така създава по-силно президентство, което може бързо да предприеме действия срещу кризата." 

Хауърд Айденстат, доцент в St. Lawrence University и сътрудник в Project on Middle East Democracy, твърди, че правомощията, които ще бъдат в Анкара, трябва да бъдат отрезвени от способността на лагер "Не" да постигне зашеметяващо близък резултат, , въпреки работещата срещу тях с цялата си тежест държава. Но Ердоган може и да не чуе предупреждението: "Като се има предвид потискането "Не" кампанията, фактът, че голяма част от ръководството на [прокюрдската] Народна демократическа партия (HDP) е в затвора, както и че ефективният контрол на медиите от правителството осигури огромен дисбаланс в отразяването на кампанията, кампанията "Не"се справи много добре. За Ердоган победата с малка разлика е все пак още една победа. Малко вероятно е той да се забави консолидирането на властта си или да търси смислени пътища към опозицията. Той обеща, че гласуването с "Да" ще доведе до по-голяма стабилност и връщане на икономическия растеж. Подозирам, че нито едно от тези неща няма да се случи." 

Йомер Ташпинар, старши сътрудник от Brookings Institution, посочи значението на поражението за лагера "Да" в трите най-големи градове на Турция - включително Истанбул, където Ердоган беше навремето кмет: "Фактът, че Ердоган не успя да спечели в Истанбул за първи път от 1994 г. насам, е особено важен знак, че дори и някои от урбанизираните поддръжници на ПСР са го изоставили. Резултатът показва също, че единен фронт срещу Ердоган има възможността да осигури алтернатива. Разделението на опозиционните партии е основна спънка за турската демокрация. А пробудената опозиция трябва да започне търсенето на единство." 

Айкан Ердемир от Foundation for Defense of Democracies вижда надежда за нова плуралистична опозиция на Ердоган: "Това е референдум, в който кюрдските избиратели на изток трябваше да гласуват по същия начин, както светските турци на запад. Това може да бъде началото на една нова ера. Има потенциал за нещо повече от тактически съюз, но това изисква визионерско лидерство. Числата са там, енергията е там. Дали някой може да се включи в това е въпрос за милион долара". 

Гьонул Тол, директор на Middle East Institute's Center for Turkish Studies, е убеден, че на Ердоган може да се наложи да вземе по-умерен курс - и може би да възобнови мирния процес с кюрдските сепаратисти: "Днешният резултат означава, че той загуби позиции сред собствените си избиратели, и не може да мобилизира националистите толкова, колкото той искаше. Всичко това изисква различен тон за предстоящите президентски избори през 2019 г. Той трябва да се обърне към центъра, да предприеме важни стъпки за справяне с низходящия курс в турската икономика. В този контекст връщане към преговорите с кюрдите има по-голям шанс, отколкото би имало, ако той беше спечелил убедителна победа, особено предвид факта, че той се справи по-добре от очакваното сред кюрдския електорат." 

Сонер Кагаптай, експерт по Турция на Washington Institute for Near East Policy и автор на нова книга за Ердоган, предполага че победата на Ердоган с тънка като косъм разлика в резултата е нещо добро, а не рецепта за продължителен политически хаос: "Мисля, че това всъщност е "най-добрия "резултат. Ако Ердоган беше загубил, това щеше да е начало на период на нестабилност, когато той щеше да отиде на преиграване на гласуването, както много анализатори предричаха, и ако той спечели с голямо мнозинство, той щеше да "отиде извън класациите", да стане напълно авторитарен. Сега крилата му бяха подрязани и той е смирен." 

Автор: Ишаан Тарур, в. „Вашингтон пост“, превод БГНЕС

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 16.12   955 г. – Започва понтификатът на папа Йоан XII. 1653 г. – Оливър Кромуел става лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия. 1740 г. – Избухва Войната...