През следващото десетилетие ни очаква отслабване на паричната система, бум на криптовалутите и дроновете, залез на дебитните и кредитните карти, конфликт между поколенията и търсене на философи. "Ако изминалото десетилетие ни научи на нещо, това е да не се опитваме да се ръководим от вече отминалите тенденции при оценката на перспективите на предстоящото десетилетие”, пише в предисловието на сборника с прогнози "Светът през 2030 година”, публикуван в края на януари от Аналитичния център на "Дойче банк" (DB Research) във Франкфурт на Майн, предаде БГНЕС. След като направи това заключение, мултинационалният екип от анализатори реши да се откаже от простата екстраполация на съществуващите тенденции и да представи "необичайни съображения" относно възможните бъдещи промени в социално-политическото и икономическото развитие на планетата. Резултатът беше 24 прогнози, изложени в 80 страници.

Тъй като върху сборника работиха именно банкови анализатори, напълно естествено е няколко от главите да засягат областта на финансите и парите.

Първата прогноза гласи, че към края на 20-те години могат "окончателно да отслабнат” силите, поддържащи съвременната световна валутна система, в основата на която са фидуциарните или фиатните финансови средства.

Това са необезпечени със злато пари, чиято стойност се определя изключително от вярата в способността на пусналите ги в обращение държави и централни банки да гарантират тяхното обезценяване по време на инфлация. Натрупаната в световен мащаб задлъжнялост на държавите подкопава доверието в тази система. Затова DB Research прогнозира към 2030 година повишено търсене на алтернативна валута – злато или криптовалути.

За тях е отделена специална глава с прогнози: през това десетилетие ще има масово разпространение на криптовалути, които ще престанат да бъдат просто допълнение към наличните парични знаци и с времето ще се превърнат в "парите в брой на ХХI век”.

Основните пречки пред виртуалните валути идват от страна на регулаторите, но това може да се промени. Решаващо значение ще имат позициите на двете държави с най-многобройно население в света – Китай и Индия. Техните правителства вече са започнали да преразглеждат негативното си отношение към криптовалутите, се отбелязва в анализа.

Съвременното общество върви в посока на безкасови плащания, се казва в друга част на анализа, но вероятността да изчезнат скоро се отнася предимно до картите (дебитни и кредитни – бел. ред.). Заради бързото развитие и нарастващата популярност на системата за плащане с помощта на смартфони, какъвто е случаят в Китай, картите ще станат ненужни, докато обръщението на банкноти и монети ще продължи по различни причини.

Няколко материала са посветени на технологичните тенденции. DB Research прогнозира през следващото десетилетие бързо разпространение на електромобилите, но не и автономното шофиране. Безпилотните технологии, независимо от големия интерес към тях, до 2030 г. няма да успеят да преодолеят многобройните препятствия към успешната комерсиализация. В същото време електрическите автомобили през 2020 година ще съставляват една пета от глобалната продажба на леки автомобили, а до 2040 година – една втора.

До 2030 година може да се осъществи и вековната мечта за летящ автомобил, допускат експертите от "Дойче банк". Онова, в което са абсолютно убедени, е, че предстои бум на безпилотните летателни апарати. В края на десетилетието само в небето на САЩ ще бъдат вдигнати 6,5 милиона дронове.

Тази технология поражда определени правни проблеми. След като обществото се убеди в очевидното ѝ предимство (например при разтоварване на пътища или спешна доставка на лекарства), то ще започне да настоява за държавна подкрепа на дроновете.

Няколко глави предвиждат различни ефекти от развитието на "най-голямата технология на 2020 година” – изкуствения интелект (ИИ). Най-неочакваната прогноза е свързана с все по-широкото внедряване на тази технология, което ще повиши търсенето на хора с дипломи от философските и лингвистичните факултети. Причината е в "удивителната слабост на ИИ при вземането на етични решения”.

От DB Research са убедени, че най-сложният проблем при по-нататъшното развитие на ИИ ще бъде даването на отговори на нравствени въпроси, на които не може да се отговори, като при това трябва да се отчетат различните морални и културни норми.

Затова на бизнеса и на законодателите ще им бъдат необходими хуманитаристи с философско образование и манталитет и със способност да улавят фините езикови и културни нюанси.

Сборникът "Светът през 2030 г.” съдържа, разбира се, и цяла поредица социално-политически прогнози. Авторите му отбелязват самокритично, че едва ли някой е успял да предскаже тенденциите на отминалото десетилетие – контрареакция на глобализацията и миграцията, както и възраждането на идеята за националните държави. Въпреки че като погледнем назад, техните предшественици са ясно разпознаваеми.

В главата "Промени в политическите тенденции, които ни липсват” са изброени недостатъчно оценени досега теми, способни през следващото десетилетие да решат изхода от изборите, поне в демократичните индустриални държави. На първо място това е високата цена на недвижимите имоти и липсата на жилища на достъпни цени, което тласка младите хора в ръцете на политици-популисти. Те обещават да обложат с данък богатите, да поемат контрола върху цените на жилищата или дори да ги национализират.

Втората подценявана тема, според анализаторите, е намаляващото доверие на гражданите към Евросъюза и неговите институции. Това може да доведе до по-нататъшно укрепване на позициите на евроскептиците и центробежните сили в държавите от ЕС, да задълбочи разделението на обществото и да засили сепаратистките тенденции в отделни региони.

Тук се появява още една тема – продължаващото бедствено икономическо положение на държавите от Югоизточна Европа. Засилването на популистите, които в Гърция и Италия вече сформираха правителства, може да се окаже "начало на много по-голяма вълна”.

Все пак, според DB Research, основната социално-политическа тема на десетилетието в развитите държави може да стане нарастващият конфликт между поколенията. Остаряването на обществото води до това, че сред избирателите има все повече хора на пенсионна и предпенсионна възраст, а те поддържат онези политици, които им обещават щедри социални придобивки и реагират на техните представи за живота.

В резултат на това се задълбочава пропастта между поколенията, пример за което са разпределението на гласовете за Брекзит и избора на Тръмп за президент. Не трябва да се подценява нарастващото сред младото поколение отчуждение от политическите процеси, тъй като "те могат да нанесат ответен удар”.

Профсъюзите могат да станат изразител на идеите на младото поколение, смятат от DB Research. Това, обаче, няма да са класическите профсъюзи, които познаваме и които представят основно интересите на индустриалните работници от ХХ век.

Сега ще се обединят и изложат своите искания младите работници в дигиталната сфера, които ще използват именно цифровите технологии, за да се самоорганизират, да гласуват, да събират подписи, да подават петиции или да координират кампании.

Според друга прогноза, постепенното глобално укрепване на позициите на наемните работници (включително поради нарастващия недостиг на млади квалифицирани кадри в застаряващите общества) може да доведе до въвеждането на 6-часов работен ден през 2020 г. По-вероятно е тази промяна да бъде въведена избирателно.