Издръжката на живот на член от четиричленно домакинство (2 възрастни + 2 деца) е достигнала до 562,61 лв., в края на септември 2012 г. Това сочи анализът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). С други думи, общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2 250 лв., за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича и да ползва медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти.
Необходимата сума за издръжката на четиричленно домакинство се е увеличила с 5,9% спрямо септември 2011 г. От началото на тази година растежът е в размера на 4,8% (септември 2012 спрямо декември 2011г.) или с 26 лв. на човек и със 104 лв. за цялото домакинство. Характерният за летните месеци нисък темп на нарастване, който в някои години достига и до дефлация, е заместен от сериозен ръст от 2,8% (септември 2012 спрямо юни 2012 г.).
Според КНСБ тези данни не са изненадващи предвид прогнозите за ценови шок вследствие на поскъпналите ток, вода и газ, както и вследствие "натрупването на твърде много обективни и субективни фактори, чието влияние доведе до това шоково нарастване на цените на основни хранителни и нехранителни стоки".
Синдикатите изброяват шест фактора, които са повлияли за увеличението на разходите на българските домакинства:
- Високият ценови скок на електроенергия, природен газ, питейна вода от 1 юли 2012г
- Трайното поскъпване на горивата на международните пазари, което има пряк и косвен ефект върху инфлацията като цяло
- Очакванията за (или реализираните вече) слаби реколти по редица основни селскостопански култури поради неблагоприятни природно-климатични условия
- Покачването на цената на основните селскостопански продукти на международните пазари
- Намаляващата и нерентабилна българска селскостопанска продукция, която не задоволява търсенето на пазара и все повече се измества от внос
- Неподдържането на адекватен държавен резерв, който да гарантира ефективна намеса в кризисни ситуации
Очакванията на Конфедерацията са тенденцията на покачването на цените на стоките да се запази, макар и това да става по-плавно. Влияние ще окаже вторичният ефект от поскъпването на горивата, електроенергията и газта, както и от високите цени на зърнените култури на международните пазари. Като фактор се изтъкват и „станалите традиционни Коледни увеличения“.
В различен диапазон е ценовата динамика при отделните стокови групи в рамките на третото тримесечие на 2012 г., сочи анализът. Всяка от тях е разгледана поотделно.
Хранителни продукти
От КНСБ са на мнение, че инициативата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за „замразяването“ на цените на основните храни в три търговски вериги не е оказала очаквания резултат. Синдикатите са на мнение, че тя е имала по-скоро „популистки характер за проява на социална отговорност към бедните домакинства“.
На годишна база е отбелязано 3,4% средно поскъпване на хранителните стоки у нас. На месечна база то е в размера на 3,4%. Обичайната за този период дефлация, обусловена от спад на цените на плодовете и зеленчуците е била заместена от стабилно ценово увеличение.
Продуктите от групата „Хляб и зърнени храни“ са поскъпнали средно с 2,5%. Скокът при пшениченото брашно е с цели 8,8%, на хляба – с 2,6%, а на хлебните и тестени изделия – с 2,4%.
В група „Месо и месни продукти“ е наблюдаван растеж с 4,6% през третата четвърт от 2012 г. Спрямо същия период от 2011 г. увеличението е със 7,7%. Отбелязан е „ценови бум“ в групата на месото, средно с 6.3%. При свинското месо диапазонът е между 6,9 и 11,7% според стоковите разновидности, при телешкото месо – от 8 до 9.1%, а при пилето и пилешкото месо – между 3,9 и 5,4%.
Сериозно е поскъпването в групата „Мляко и млечни продукти” – с 2,4%, като средно млеката (прясно и кисело) са поскъпнали с 2,6%, а сиренето и млечните продукти - средно с 2,2%. Рекордно висок е скокът при яйцата. В най-благоприятния за тяхното предлагане сезон цената им е нараснала с 4,8%, а на годишна база тя се е повишила с 13,2%. В групата „Животински и растителни масла” средното покачване на цените е с 3,9%, като рекордът се държи от олиото - увеличение с 4,6% за тримесечие. На годишна база продуктът е поскъпнал с 9,4%.
Нетрадиционно за сезона е повишението на цените на плодовете и зеленчуците. Като цяло те са се увеличили съответно с 6,6% и с 9,9%. В групата на зеленчуците са налице разнопосочни тенденции. От една страна е регистрирано сезонно обусловено намаление на стойностите на червения и зеления пипер (средно с около 20-28%), а от друга – сериозно повишение на цените при доматите (с 15,3%), картофите (с 31,6%) и зелето (с 20%).
Вследствие от тази ценова динамика като цяло са поскъпнали Храната и напитките в заведенията за обществено хранене (ЗОХ) – средно с 3,9% за тримесечие и със 7,7% спрямо аналогичния месец на предходната година. Това е естествена реакция на поскъпналите суровини и стоки, постъпващи за преработка и продажба, но идва и като следствие на повишените разходи за издръжка и транспорт , горива и енергоносители, посочват от КНСБ.
Нехранителни стоки и услуги
Средният растеж при нехранителните стоки и услуги е в размера на 2,3% за тримесечието и на 5,5% на годишна база. По-характерни ценови покачвания през третата четвърт от 2012 г. са регистрирани при жилищните разходи, в групата на образованието и свободното време, както и в групата на транспорта и съобщенията.
В групата „Жилищни наеми и разходи за поддържане на жилището” за тримесечен период е регистрирано нарастване с 4,1% , а за годишен – с 9,4%. В групата „Осветление, отопление и енергия” услугите са поскъпнали средно с 5,3% през тримесечието, а в годишен план – с 12,9%.
Повишение на цените с 1,1% е отчетено при групата „Образование, свободно време и развлечения”. В по-голяма степен то се влияе от поскъпването на услугите, свързани с образованието – то е в размера на 4.5%. При групите, свързани със свободното време и развлеченията, е регистрирано задържане на цените, а при спортните принадлежности и аудио-визуалната техника е отчетен спад съответно с 2,1% и 1,2%.
В групата „Транспорт и съобщения” е отбелязан ръст от 3,6% в рамките на тримесечието, а на годишна база – с 6,3%. Общото увеличение основно се формира от това на транспорта (с 4,1% за последните три месеца и със 7,1% на годишна база). По-характерни ценови покачвания в групата през тримесечието са регистрирани при автомобилните бензини и моторните масла (средно с 6,2%), при пътническите такси (с 6,5%), както и при поддръжката и ремонта на транспортните средства (с 3,8%).
Граница на бедност
Границата на бедност, базирана на потребителската кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, е достигнала 213,61 лв. на едно лице. Това сочи повишение с 4,2% спрямо предходното тримесечие и със 7,1% на годишна база. Темпът на нарастване цените на хранителните стоки при издръжката на бедните изпреварва ръста на същата група от общата издръжка на живот. Групата на хранителните стоки от типа на потребителска кошница на ограниченото потребление (в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене) бележи увеличение с 4,2% спрямо предходното тримесечие, като ръстът за едногодишен период е от 7,7%.
Влияние върху спестяванията на българите
Инфлацията е оказала съществено влияние върху спестяванията на хората, независимо дали те са под формата на депозит или под друга форма. Лихвите по депозити не успяват да покрият инфлацията, която реално „изяжда” покупателна стойност на спестяванията.
"На този фон крайно неуместни са намеренията на Правителството за данък върху лихвите по депозита", коментират синдикатите.
По данни на Българската народна банка (БНБ) в края на юни 2012 г. броят на депозити на домакинства и самостоятелни предприемачи е спаднал с 0,4% спрямо предходното изследвано тримесечие. Общият размер на депозитите у нас е 12 262 млн. лв.
75,5% от броя им са такива до 1000 лв. Темпът на намаление на депозитите в тази група е по-силно изразен. Спрямо предходното тримесечие то е с 0,5%, а на годишна база – с 1,3%. Тук попадат дебитни карти за превод на заплати, пенсии, обезщетения за майки за гледане на дете и др.
Относителният дял на депозитите в размер над 5000 лв. е 14,1%. Спестяванията с размер от 1 000 до 5 000 лв. представляват 89,6% от общата съвкупност на депозити.
По данни на Националния статистически институт (НСИ), получени след Наблюдението на домакинските бюджети, българите все по-малко спестяват. Напротив, теглят все по-големи кредити, за да могат да посрещат ежедневните си нужди.
От началото на 2011г. до второто тримесечие на 2012 г. изтегляните всяко тримесечие суми сериозно превишават влаганите. Едновременно с това като цяло ниският им размер на едно лице показва, че само една малка част от домакинствата имат такава възможност.
Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход на НСИ за второто тримесечие 2012 г. е показвал няколко тенденции. Преди всичко, около 23% от домакинствата в страната остават под границата на бедност (с общ доход на лице до 214 лв.). Приблизително 50% от домакинствата са с общ доход до 290 лв. на лице, а тези с общ доход на едно лице над установеното ниво на издръжката на живот са около 16,1%. Последната категория е нараснала с 3,3% спрямо декември 2011 г.
Динамика на доходите
Ниското равнище на заплащане в страната в определена степен се поддържа изкуствено и умишлено, смятат от Конфедерацията. То генерира допълнително нарастване на равнището на бедността и на населението в риск от бедност и социално изключване, с всички произтичащи от това негативни преки и косвени социално-икономически последици.
Работната заплата (РЗ), като основен източник на доход, през второто тримесечие на 2012 г., отбелязва реален ръст от 6,6% спрямо аналогичния период на 2011 г. Нетният й размер е 622 лв. или около 60 лв. над издръжката на живота. Като се има предвид високото равнище на безработица (12,3% , а с т. нар. „обезкуражените безработни“ – около 18-20%) и очерталата се демографска тенденция към застаряване на населението, то на 1 работещ средно се падат двама неработещи за издръжка. Това означава, че работещите на средна и под нея работна заплата, в по-малка или по-голяма степен, могат да попаднат в рисковата зона и да се считат за бедни.
27% от наетите у нас са ниско платени работници, които Евростат определя като „наетите на пълно работно време с брутна работна заплата под 67% от медианната”. Това е свидетелство за висока степен на диференциация в заплатите, при това при абсолютно най-ниски равнища на доходите от труд, се казва още в анализа на КНСБ.
Темпът на нарастване на промишленото производство през второто тримесечие на 2012 г. показва, че в редица икономически сектори е налице възможност както за повишаване на заетостта, така и за увеличаване на работната заплата. Общо в промишлеността производството е нараснало с 0,4% в сравнение със същия период на 2011г., при намаляващ брой на наетите с 9,1%.
Продължава тенденцията темпът на нарастване на промишленото производство да изпреварва нарастването на работната заплата и броя на наетите. Особено отчетлива е ножицата между тези показатели при някои икономически сектори в преработващата промишленост. Това са съответно:
- Добив на неметални материали и суровини – ръст на промишлено производство +10% , спад на наетите с -9,5%, спад на реална РЗ с -1.1%;
- Производство на напитки – ръст на промишлено производство +6.2% , спад на наетите с – 7.1%, спад на реална РЗ с -0.7%;
- Производство на тютюневи изделия – ръст на промишлено производство +26.6% , спад на наетите с – 10.2%, реална РЗ с +4.9%;
- Производство на електрически съоръжения – ръст на промишлено производство +24.9%, наетите с +4.3%, реална РЗ с +5.4%;
- Ремонт и инсталиране на машини и оборудване – ръст на промишлено производство +4.7%, спад на наетите с -17,5%, реална спад на РЗ с -1.9%.
На минимална работна заплата (МРЗ) при пълно работно време към края на юни 2012 г. са наети 136 483 души, и или 6,3% от всички наети. Въпреки повишения размер на минималната работна заплата, равнището на нетния ѝ размер остава под официалната линия на бедност. През 2012 г. нетният размер на МРЗ е 222,08 лв., а официалната линия на бедност – 236 лв.
Това означава, че минималната работна заплата не може да изпълнява своята защитна функция и не може да покрива минимално необходимите средства за издръжка на ниско квалифицирана и ниско платена работна сила, отчитат синдикатите.
В заключение от КНСБ отново заявяват, че настояват за повишаване на МРЗ до 330 лв. от 1 януари 2013 г., с оглед нейният нетен размер от 259 лв. да бъде над линията на бедност и малко по–близо до размера на средната работна заплата за страната.
Наред с всички предложения за повишаване на доходите и социалните плащания, включени в Становището по проекта на Закона на държавния бюджет за 2013 г, КНСБ настоява за въвеждане на необлагаем минимум при подоходното облагане, равен на минималната работна заплата за страната, който според тях ще доведе до увеличение на разполагаемия размер на МРЗ.