Автор: Никълъс Кулиш, The New York Times

Почти две седмици след атентата с израелските туристи в Бургас, българските следователи заявиха, че тепърва трябва да идентифицират самовзривилия се мъж и че няма да обявят публично кой според тях стои зад атаката.

Последиците от катастрофата в тази малка страна на Балканите са ясни: Атентатът застрашава силните връзки на България с Израел и с арабските страни от Близкия изток, пише в свой обстоен анализ по темата вестник New York Times ("Ню Йорк таймс")

Българските власти не са склонни да се присъединят към обвиненията на премиера на Израел Бенямин Нетаняху, който публично обвини за нападението, при което загинаха петима израелци и българският шофьор на автобуса, ливанската организация "Хизбула" и Иран - гледна точка, която само частично е споделяна от американските власти.

Вместо това, българското правителството се опитва да запази в тайна подробностите от разследването, с надеждата да избегне грешки, свързани с глобалната политика и сигурността, заради нарастващите опасения от война между Израел, от една страна, и Иран и Хизбула, от друга страна.

"За малка страна като България открито да посочи “Хизбула”, би било толкова полезно, колкото да влезе в минно поле", коментира Владимир Шопов, политолог от Нов български университет, София. За да се обвини “Хизбула” според него българската страна трябва да има твърда увереност и доказателства, които да изложи пред всички останали членове на ЕС.

Агент от българските служби за сигурност е заявил, че се пази анонимност, тъй като разследването продължава. Според него моделът на извършването на акта и доказателствата, събрани след него, показват "ясна посока, която сочи към "Хизбула". Вероятно ще отмине известно време преди да бъде направена официалната констатация.

За разлика от САЩ и Израел, които официално обявиха “Хизбула” за терористична организация, Европейският съюз до този момент е отказал да прибави към черния списък организацията, която е политическа партия, както и екстремистка групировка, а от миналата година е и част от ливанското правителство.

Залозите са необичайно високи за страна с население малко над седем милиона души, което е по-малко, отколкото населението в Ню Йорк, чиято политическа класа обикновено е окупирана от това, което Шопов, нарича "блажено тесногръдие."

България е свита между Сърбия, страдащата от кризата Гърция, а на югоизток - от надигащата се регионална сила Турция. Член на НАТО, както и на Европейския съюз, страната работи с помощта на западните си партньори, за да преодолее корупцията и организираната престъпност.

България има порядъчно голямо количество мюсюлмани - около 10% от населението, което е съставено предимно от турци, но има и славянски мюсюлмани, както и имигранти от Близкия изток. “В България има мюсюлманско малцинство. Имаме много араби, които са дошли в страната, и не искаме да се чувстват заклеймени по никакъв начин заради този атентат", заяви външният министър Николай Младенов. "Това е тиха страна и бихме искали да я запазим тиха", допълни Младенов.

Ангажиментите на страната и международното ѝ присъствие са се променили през последните години, отразявайки новите партньорства на България. Страната има войници, разположени в Ирак, както и около 600 души сред силите на НАТО в Афганистан. Младенов намеси София и в Арабската пролет, след като през май членове на сирийската опозиция се срещнаха в България.

В хаотичните действия след атентата, българските власти бързо пуснаха видео на атентатора, след което обаче последва мълчание от тяхна страна, за да изчакат ДНК анализа и пръстовите отпечатъци, които да бъдат сравнени и с международната база данни. Младенов отхвърли критиките за бавния ход на разследването. "Нека дадем достатъчно пространство на хората, които работят по този случай, за да си свършат работата", коментира той.

Премиерът Бойко Борисов заяви миналата седмица, че атаката е дело на изключително опитна група конспиратори.

"Много от изявленията на представители на правителството изглежда искат да разсеят критиката към разследването. Колкото повече време минава, толкова по-слаби стават шансовете властите да бъдат в състояние да идентифицират нападателя", заяви Михаил Миков, член на опозиционната Социалистическа партия и бивш министър на вътрешните работи. "Ако не се намерили кой е атентаторът в рамките на 10 или 15 дни, не вярвам, че това ще се случи", посочва още той.

Вътрешният министър Цветан Цветанов коментира, че атентаторът е бил в България в продължение на 20 дни преди нападението. Освен това следователите са вече наясно и къде е била направена фалшивата шофьорска книжка, с която е пътувал той. Според вътрешния министър тя е била изфабрикувана извън региона. "Имаме предположения за групите, които биха могли да организират такъв терористичен акт, но ​​не можем да ги посочим публично, докато разследването не приключи", коментира Цветанов.

В деня, когато стана бомбеният атентат, високопоставени български служители от администрацията даваха пресконференции в отговор на доклада на Европейската комисия, в който се посочва, че борбата с организираната престъпност и корупцията "все още не е устойчива и необратима". Специализираните прокуратура и съд, които могат да работят по терористични случаи като този започнаха да функционират от 1 януари тази година.

"Никой наистина не гледаше на тероризма като на поле, което може да бъде активно", заяви Катя Христова-Вълчева, началник на кабинета на Министерството на правосъдието.

Бившият ръководител на Националната разузнавателна служба, генерал-лейтенант Кирчо Киров, каза, че не е изненадан от атаката. "През последните пет или шест години, сме имали конкретна информация, че организации като “Хизбула” и структури, свързани с "Ал Кайда", са подготвяли атаки", посочи генерал Киров.

През януари, преди той да напусне службата, е имало "конкретна информация за атаки срещу израелски туристи", посочи генерал Киров. "Ние организирахме мерките за тяхното предотвратяване".

Зимният туристически сезон премина без инциденти. Летният обаче не успя.