Европейските банки засилват усилията си да увеличат наличния си капитал и да оптимизират използването на активите си. В крайна сметка, когато натискът от страна на регулаторни служби и инвеститори се засилва, финансовият сектор няма особен друг избор за действие. Това е мнението на Никълъс Комфърт, Елена Логутенкова и Бен Мошински от „Блумбърг“.

Deutsche Bank AG, най-голямата банка в Германия, предприе стъпки да свие баланса си, след като се обърна към акционерите за средства през април тази година.

Междувременно Barclays Plc, втората по големина кредитна институция във Великобритания, подготвя издаването на нови акции на стойност 5.8 млрд. лири, със средствата от които да увеличи капитала си и да съкрати не дотам ефективно използваните си активи.

BNP Paribas SA във Франция и Commerzbank AG в Германия пък за първи път публикуваха данни към финансовия отчет, които представят собствените капитали на компаниите като дял от общата сума на активите.

Напрежението от страна на регулаторните служби си казва думата.

В САЩ също нови правила се затягат около финансовия сектор. Но не трябва да забравяме, разбира се, че Федералният резерв наложи на всички големи американски банки да „изчистят“ счетоводните си баланси още през 2009 г. И това стана едва няколко месеца след погрома на Lehman Brothers. От тази гледна точка, САЩ е крачка напред в адаптирането си към изискванията на регулаторните служби. Европа, от друга страна, позволи на банките си по-ниски нива на капитал от притеснения да не секнат заемите към частните и корпоративните клиенти.

Активите на американските банки намаляха с около 10% през 2009 г. и 2010 г. За справка, в Европа те отчетоха спад от едва 5%. Тези данни бяха публикувани в специалния доклад на Ernst & Young през месец юли тази година.

Една от причините европейските банки да държат така здраво наличните си активи са притесненията от промените, касаещи правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ). През 2014 г. ЕЦБ ще засили контрола си върху финансовия сектор като стане негов официален надзорник. През следващите няколко месеца всички по-големи банки ще бъдат щателно изследвани, което би могло да засили процеса по освобождаване на определено количество активи. По изчисления на Ernst & Young, активи на стойност около 1.5 трилиона евро трябва да бъдат премахнати.

Във Великобритания и Швейцария регулаторните служби вървят по стъпките на Федералния резерв, осъзнавайки значението на минимален коефициент на ливъридж* в съотношение спрямо брутното ниво на отпуснатите заеми. Според данни на Bank of England, около 140 млрд. евро трябва да бъдат реализирани до 2019 г., за да успеят британските банки да се впишат в нормите.

„Това е един вятър на промяна в Европа“, коментира Мартин Хелмик, професор по риск мениджмънт във Франкфуртското бизнес училище по финанси и мениджмънт. „Който успее да отговори пръв на изискванията, получава предимство. Инвеститорите ще възнаградят спазването на правилата с повече средства на по-малка цена за банката.“

BNP Paribas, банката с най-голяма пазарна стойност във Франция, достигна най-високите стойности на акциите си за последните две години. Визирайки „Блумбърг“, стойността на акция към 16 август е около 50.5 евро. За сравнение, през същия период 2012 г. цената бе около 33 евро на акция. Основна причина за това бе именно твърдението да банката, ще се успее да спаси официалните изисквания, без да съкращава допълнително активите си.

Стойността на акциите на Commerzbank пък се увеличиха с 21% за последната седмица, след като компанията обяви значително по-високи от очакваните резултати. Когато спомена, че ще се вмести в нормите, касаещи нейните капитал и ливъридж, инвеститорите побързаха да покажат ентусиазма си.

В Швейцария, UBS, най-голямата швейцарска банка, отчете най-високия ръст на пазарната си стойност от повече от две години. Банката не само, че покрива изискванията и е на първо място сред европейските инвестиционни банки, но и планира да увеличи още повече капитала си. Това ще се случи чрез обратно изкупуване на фонда, специално създаден с държавни средства като спасителен план през 2008 г.

Логично, най-стриктно отговарящите на новите норми банки са и най-скъпите са инвеститорите. Четири шведски банки отчетоха среден ръст от около 31% тази година. Разбира се, всичко това нямаше да бъде така, ако спазването на правилата бе действително лесно.

Банките изпитват големи затруднения да изпълнят нормите, като междувременно не намаляват количеството на отпуснати средства за фирми и частни клиенти. Икономическото състояние в държавите се оказва наистина голямо предизвикателство дори за международните кредитори. Притесненията относно бъдещето на еврото се отразиха силно на банките в страни като Испания и Италия. Международните мултимилиардни помощи за Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър също не правят задачата по-лека.