Пълната енергийна независимост граничи с утопията. Особено за малка държава като България. Като се има предвид обаче газовата криза от зимата на 2009 г., когато спор между Русия и Украйна остави Европа без газ, необходимостта от намиране на алтернативи на руското „синьо“ гориво става задължителна.
Що се отнася до производството на ток, там положението е значително по-добро.
България поне в близко бъдеще ще може да разчита на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и на централите AES Гълъбово (известна преди като ТЕЦ „Марица Изток 1“) и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ (известна преди като ТЕЦ „Марица Изток“ 3). При нужда ток може да получаван и от по-малките водни електроцентрали.
Ако се случи нещо с някоя от по-големите централи, тогава на ход е т.нар "студен резерв". Той представлява "резервът, необходим за определената степен на адекватност, изкупуван от оператора на електроенергийната система (в българския случай – дъщерното дружество на НЕК – Електроенергиен системен оператор - бел. авт.) под формата на разполагаемост на енергийни агрегати, които не е предвидено да работят в даден период от време и които операторът активира в случай на дефицит". Това определение е записано в Закона за енергетиката. Токът от студения резерв се използва само при заплаха за енергийната система. Той е по-скъп от този, който се получава от централите през останалото време.
Необходимостта от проекта АЕЦ „Белене“ за осигуряването на енергийния баланс на страната не е доказана категорично. След като строежът на централата беше „замразен“ през пролетта, в края на септември американският „Глобъл пауър консорциум“ прояви желание да инвестира в строителните работи. За момента преговорите със съмнителния инвеститор са замразени до провеждането на референдум за бъдещето на централата.
Какви са очакванията на политиците и експертите за предстоящото допитване?
Според бившия министър на икономиката и енергетика от кабинета "Станишев" Петър Димитров, ако отговорът от референдума бъде положителен, правителството ще каже, че изпълнява ролята на народа, строейки нов блок в АЕЦ "Козлодуй". "Червеният" депутат обясни пред Econ.bg: "Това няма да е просто нов блок, тъй като се прави отделно предприятие, а нова ядрена централа. Така ще го нарекат и нещата ще приключат". Ако пък отговорът е "не", от ГЕРБ щели да тълкуват това като забрана за строеж на нова ядрена централа и да допълнят, че в Козлодуй ще бъде строен само един нов блок. "Този референдум, с този въпрос, при това политическо ръководство на България просто става безмислен", категоричен беше Димитров.
От друга страна сегашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев призна в ефира на Дарик радио, че ако хората отговорят отрицателно на въпроса, това няма да позволи да се изгражда нова атомна електроцентрала, но не и изграждането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй". Той за пореден път обясни, че държавата няма финансова възможност да финансира голям проект като АЕЦ „Белене“. Депутатът заключи, че решението за бъдещето на централата ще бъде взето не на предстоящия референдум, а на следващите парламентарни избори.
Председателят на Българския енергиен форум Иван Хиновски пък коментира, че предстоящото допитване няма да бъде ефективно. Причина за това според него са няколко. Първо- пред урните няма да се явят достатъчен брой хора и второ голям процент от българите щели да бъдат против. Това е така, тъй като те виждат какво се е случило с проекта от работата на временната анкетна комисия.
Какво ще случи в крайна сметка – предстои да разберем. Трябва обаче да се има предвид, че за да бъдат признати за валидни резултатите, пред урните трябва да се повече избиратели в сравнение с последните парламентарни избори. През 2009 г. правото си на глас упражниха повече от 4,345 млн. души. Дори и това условие да бъде прието, решението ще има пожелателен, а не задължителен характер.
И въпреки всичко - Има ли България нужда от нови мощности? Независимо от това къде се намира те. Мненията на експертите, до които се допитахме, отново се различават.
По този повод председателят на Българския енергиен форум коментира пред Econ.bg: "Има нужда да поддържа около 2 хил. мегавата ядрени мощности. Което значи, че ако работи АЕЦ "Козлодуй", няма нужда от нови мощности". Според Хиновски по-добрият вариант e да се построи VII блок в централата в Козлодуй, за да не остане вече поръчаното от Русия оборудване неизползвано. Впоследствие трябва да се мисли къде ще бъде изнасяна тази енергия.
Петър Димитров от своя страна коментира: "В момента категорично има. Подчертавам в момента. Чувам, че край Резово са започнали подготвителни работи за строежа на нова ядрена мощност. Ако това се случи, през близките 10 години, през които ние няма да се изградили седми блок в АЕЦ „Козлодуй“ и се появи тази централа, то разбира се, че няма да има пазар".
В началото на месец ноември обаче стана ясно, че Турция няма намерение да строи ядрена, а топлоцентрала. Проектът е на стойност 2 млрд. долара и е в напреднала фаза. Централата ще се намира до турския град Иниада, който е разположен на няколко километра от българската граница до Резово.
Говорейки за АЕЦ "Белене", не можем да пропуснем и останалите два проекта с руско участие от т.нар. "Голям енегиен шлем" ("Бургас-Александруполис" и "Южен поток"), както и тръбопровода "Набуко".
В края на миналата година България оповести намерението си за прекратяване действието на междуправителственото споразумение по проекта за строителството на трансбалканския нефтопровод "Бургас-Александруполис". Тогава българският министър на финансите Симеон Дянков каза, че правителството е счело проекта за икономически неизгоден.
През март тази година вицепремиерът обяви, че участието на България в проекта "Бургас-Александруполис" е струвало на България над 7,59 млн. лв. Страни по него сме ние и Гърция с по 24,5% дялово участие, и Русия - с 51 на сто участие, припомни Дянков.
По проекта „Южен поток“ трябва да се транспортира газ от Русия до Австрия. Тръбопроводът, който се контролира от руската компания „Газпром“, ще влиза в България през точка, южно от град Варна, ще преминава през Северна България и ще излиза от точка, близка до границата със Сърбия. Първоначалните планове бяха други - трасето трябваше да продължава към Плевен и от там да се разделя на два лъча.
Първият от тях щеше да преминава през Сърбия и ще продължава от една страна към Унгария и Австрия, а от друга към Словения. В края на месец април тази година стана ясно, че северната сухопътна отсечка от бъдещия газопровод „Южен поток“ ще бъде построена първа. В нея влиза инфраструктурата, преминаваща през България, Сърбия и Австрия. Вторият лъч от Плевен трябваше да продължава към Петрич и гръцкия град Солун. Впоследствие той трябваше преминава по дъното на Йонийско море и да достига до италианския град Бриндизи.
През втората седмица на месец ноември стана ясно, че Гърция е отстранена от плановете за строежа на газопровода. Решението се дължи на факта, че търсенето на гръцкия пазар не може да покрие стойността на инвестицията. "Газпром" се е отказала от плановете да изгради южен дял на газопровода, който трябва да достигне до Южна Италия през Гърция, информира БНТ.
След промените в трасето то ще започва от руския град Анапа, ще преминава по дъното на Черно море, ще влиза в България, южно от Варна, ще преминава през северна България и ще излиза от страната от точка, която се намира близо до границата със Сърбия. Дължината на българския участък ще е близо 540 км.
Покрай сръбската столица Белград проектът ще се отклонява към Босна и Херцеговина, а покрай Нови Сад - към Хърватия. От Сърбия проектът ще преминава през Унгария и Словения и ще достига крайната си точка в италианския град Тревизо.
На 15 ноември беше подписано окончателното инвестиционно споразумение за проекта между България и Русия. Българският подпис бе последният, от който се нуждаеше Русия, за да започне строежът на ключовия за нея тръбопровод.
Според предварителните разчети проектът у нас ще струва над 3 млрд. евро. Той трябва да се изплати за 15 години. Министър Добрев призна, че на този етап липсва яснота колко точно ще струва тръбата. Това е така, тъй като тепърва предстои да бъдат избрани строител, доставчик на тръби и др. Когато всички тези неща станат ясни, ще се получи реалната крайна цена.
На практика с приходите от транзитните такси България ще покрива своето участие в изграждането на „Южен поток” у нас. Българският енергиен холдинг (БЕХ) няма да влага собствени средства в проекта, както предвиждаше акционерното споразумение. Гаранции за изграждане на тръбата няма да дават нито държавата, нито БЕХ. Ако не се беше стигнало до този вариант, България щеше да трябва да осигури 500 млн. евро инвестиции. Страната ни не разполага с тези пари, коментира министър Добрев.
Първата копка на проекта по план трябва да бъде направена след по-малко от месец в руския град Анапа. За първи път "синьо гориво" по тръбата трябва да потече през 2015 г. Максимумът ще бъде достигнат три години по-късно. Тогава от Русия към Европа по тръбата могат да пристигат 63 млрд. куб. м природен газ всяка година.
"Южен поток" ще бъде втора входна точка в транзитната система на България. Това съобщи в началото на октомври тази година изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Темелков. Беше отхвърлен вариантът бъдещият проект да използва газовата инфраструктура на България. Това впоследствие направи и министър Делян Добрев.
Преди месец премиерът Бойко Борисов обясни, че двата газопровода ("Южен поток" и "Набуко") ще се строят почти едновременно в България. Той добави: „Ако иска да участва ЕК - да заповяда и да започнем строителството на "Набуко" от територията на България. Президентът Барозу (президентът на ЕК Жозе Барозу – бел.ред.) ми потвърди, че този приоритет ще ни бъде подпомогнат“. От думите на министър-председателя стана ясно още, че на 10 януари догодина трябва да започне строежът на "Набуко". Проектът трябва да доставя газ от района на Каспийско море до Централна Европа.
Проектът „Набуко“ е подкрепян от Европейската комисия и за разлика от "Южен поток", той би могъл да донесе диверсификация на източниците на енергия. Пред него обаче има доста сериозен проблем - липсва суровината, която той да пренася. „Набуко“ трябва да транзитира "синьо гориво" от Турция до Австрия. Първата част на тръбопровода ще бъде на българска територия и ще започва от компресорната станция „Лозенец“.
По време на подписването на инвестиционното споразумение за "Южен поток" премиерът припомни, че конкурентният „Набуко” също е приоритет за България. На 10 януари България започва изграждането на газовата връзка с Турция, за която настояваме да стане част от „Набуко”.
България се опитва да развива проекта "Набуко Запад" (промененият проект „Набуко“- бел.авт.) на две фази. Това обяви няколко дни по-късно в ефира на БНР министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Той добави, че първата фаза ще представлява интерконекторната връзка между България и Турция. Преговорите за изграждането й са в напреднала фаза и се очаква строителните работи да започнат в началото на следващата година.
От друга страна е възможно частта от границата с България до град Мармарис да влезе в проекта TANAP (Trans-Anatolia Natural Gas Pipeline Project), обясни ресорният министър . Тръбопроводът трябва да транспортира природен газ от находището "Шах Дениз 2" и Азербайджан като цяло през Турция до Европа. Очаква се трасето да започва от границата между Турция и Грузия.
В средата на месец май тази година консорциумът "Набуко" представи своето предложение към консорциума, разработващ газовото находище "Шах Дениз”, фаза 2. Официално се потвърди, че проектът е с променена концепция в сравнение с първоначалната. Тя предвижда изграждане на газопровод с дължина 1300 км от българо-турската граница до Централно-европейския газоразпределителен център в Баумгартен. Газопроводът е проектиран за пренос на първоначални количества природен газ от Азербайджан, като е предвидена възможност за последващо разширение и осигуряване на капацитет за допълнителни количества природен газ за транспортиране от Каспийския регион и региона на Близкия Изток до Европейските пазари.
Правителството вече обяви, че и двата газопровода са приортетни за България. На дневен ред обаче ли е въпросът дали България трябва да развива "Южен поток" или "Набуко", а не и двата?
Според Петър Димитров реалистичен проект в момента е "Южен поток". Това е така, тъй като за подкрепяния от Европейския съюз газопровод не е осигурена суровина, която да се транзитира. Иван Хиновски обаче е на коренно различно мнение - според него България трябва да заложи на "Набуко". Председателят на Българския енергиен форум допълни, че държавата не може да бъде сигурна, че инвестицията в подкрепяния от Русия газопровод ще бъде ефективна.
Доколко България ще може да си осигури енергийна независимост, що се отнася до доставките на газ? Доколко подпомагат каузата газовите връзки със съседните държави, които се строят или ще започнат да се строят? Отговорите на тези и други въпроси ще представим във втората част на настоящия материал.
