За малко повече от половин век подпочвените водни запаси са намалели с 30%. Това съобщи за Econ.bg проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Той припомни, че подпочвените запаси са източник на вода, когато не вали дъжд. Подпочвените води се захранват от дъждовете и при снеготопенето, като този процес е по-интензивен през пролетния и есенния сезон.

Количеството на валежите е със слаба тенденция към намаляване, но средномесечните температури нарастват, каза още Казанджиев. Заради това голяма част от водите не могат да се просмучат в почвата и да извират като водоизточник. Подпочвените води са част от водния баланс и когато консумацията на вода се увеличава, а запасите намаляват и водният баланс се нарушава, обяснява специалистът. Заради липсата на достатъчно сняг и валежи, районите, които черпят питейна вода от речни и планински източници или от подземни сондажи в края на лятото ще бъдат изправени пред криза.

България става все по-заплашена от резки климатични промени и засушаване, което задължава постигане на добро управление на ресурса и неговото пестене.

Снежната покривка е намалява 5-6 пъти

През тази година снежната покривка почти липсва в сравнение с миналата година. Снегът е намалял 5-6 пъти спрямо 2013 година, посочи през Econ.bg Асен Личев, шеф на дирекция „Управление на водите” към Министерството на околната среда и водите. Оттук притокът на вода към реките и язовирите намалява, което поставя под въпрос водните запаси.

Прогнозата на специалистите е, че криза няма да има при тези, които се водоснабдяват от язовири. Рисковите места обаче, са там, където се пие вода от речни водохващания и подземни води. Ако продължи тази тенденция на засушаване, в края на лятото пак ще се появят кризи в питейното водоснабдяване. Например най-рискови са Пазарджик и Пловдивското поле, както и Добруджа. През последните години заради различни инфраструктурни проблеми обаче именно някои населените места, водоснабдявани от язовири остават на воден режим през лятото. Проблеми през миналата година имаха в Омуртаг, а в Монтана вече е хронична липсата на достатъчно вода в местния язовир „Огоста“.

Положението в момента не е толкова критично, защото валежният период тепърва предстои от април до края на юни, обясни Казанджиев. Значителна част от водохранилищата в Рило-родопския масив се запасяват от топящите се снегове и  там ситуацията не е в най-добрия си период. По международни спогодби до 35% от количеството на падналите валежи е част от речния отток. Но липсата на достатъчно валежи подсказва, че язовирите не трябва да се изпускат, защото няма достатъчно вода в тях. Ако това се случва значи, че има повредени шлюзове или има ВЕЦ-ве, които трябва да спрат да работят, уточни Казанджиев. Но тук става въпрос вече за икономически интерес. Причината е, че ако един ВЕЦ спре работа, той няма да получава приходи от продажбата на ток.

Всяка капка вода в язовирите е ценна

Най-големите язовири у нас се поддържат от предприятието „Язовири и каскади” към НЕК. В момента тези съоръжения не се изпускат, те дори не са достатъчно запълнени. Всяка капка е скъпа и се използва за производство на електроенергия, съобщи управителят му Милчо Иванов. По думите му язовирите са пълни на около 70%. С 10-13% е намалението на обема им спрямо миналата година, но при дъжд или снеговалеж данните моментално ще се променят. Най-големият проблем е липсата на снежна покривка, обясни специалистът.