Има една нова идея, която може да бъде решение за популизма. Е, не е толкова нова, наистина - върти се из левите кръгове от най-малко една четвърт век - но изведнъж стана преобладаваща. Нарича се универсален основен доход (УОД), а тази година в четири държави стартираха пилотни програми, за да се види дали тя наистина работи на практика. 

Популизмът доведе при нас Брекзит и президента Доналд Тръмп в Съединените щати. Скоро може да ни даде и президента Марин льо Пен. Но фундаменталната лъжа на популизма е, че той може "да възстанови работните места". Той дори не признава къде, в действителност, са отишли те. Всъщност никой от кандидатите в президентската кампания 2016 в САЩ не спомена призрака на празника. Доналд Тръмп обеща да "върне работните места обратно" от чужди страни, които са ги "откраднали", главно чрез прекратяване на свободната търговия, докато Хилъри Клинтън обеща "икономика с пълна заетост, в която всеки има достатъчно, за да се грижи за семейството и да и живее достойно." 

Нито един от тях дори не спомена автоматизацията. Това е любопитно, защото най-големият убиец на работни места в целия развит свят през последните две десетилетия е автоматизация: компютърно контролирани машини, заместващи работниците. Стотици хиляди банкомати замениха стотици хиляди банкови касиери. Седем милиона индустриални работни места в САЩ са елиминирани през последните 35 години от автоматизацията, а в същото време фабричното производство всъщност се удвои. 

И шофиращите се самостоятелно коли, които са в процес на тестване, в крайна сметка ще унищожат голяма част от 4,5-те милиона работни места за шофьори - превози с камиони на дълги разстояния, таксита и микробуси за доставка - в САЩ. Гневът на милиони хора в тази ситуация е това, което промени нормалния модел на гласуване и осигури допълнителни гласове, които дадоха победата на кампанията Брекзит в референдум през юни миналата година в Англия и направи президент Доналд Тръмп на изборите в САЩ през ноември. Тъй като автоматизацията продължава да разпространява гнева (и безразсъдните лъжи на политиците популисти) нещата само ще се влошават. 

Автоматизацията ще продължи да се разпростира. Очакваното въздействие през следващите двадесет години включва загубата на 47 на сто от всички съществуващи работни места в САЩ, 57 процента в Европа и зашеметяващите 77 на сто от работните места в промишлеността в Китай. Това може да означава много повече гняв, много повече популизъм и евентуално дори рухване на демокрацията. Започва да става ясно на собствениците и главните изпълнителни директори на големи предприятия, че ако ако половината от населението е обедняло от дългосрочна безработица, то тези хора няма да могат да купуват стоки и услуги, които капиталистическите икономики произвеждат. 

Това може да доведе до срив на целия техен бизнес модел, така че и дясното крило сега започва да се вглежда доста в изглежда в УОД. Принципът на УОД е, че всеки гражданин получава основен доход, който му позволява да поддържа приличен стандарт на живот независимо дали са наети на работа или не. 

Те могат също така да изберат да работят, за да си повишат стандарта на живот, и въпреки че доходите ще се облагат с данък (вероятно доста висок), все пак ще бъде възможно да забогатеят. Това е за спасяване на капитализма, не за слагане на края му. Защо да се прави по този начин, а не само да дадат малко пари на безработните? Защото това е унизително за тях, и унижението подхранва гнева. Ако всички получават, не е срамно да се приема. Откъде ще идват парите за финансиране на УОД ли? Част от тях ще дойдат от прекратяването на всички съществуващи социални плащания от правителството: ако взимаш УОД, на тебе не ти трябва помощ за безработни и пенсиониране по възраст. 

Но големите данъци върху финансовите услуги и автоматизираните фабрики и услуги също ще са необходими. Най-големият въпрос е колко хора все пак ще изберат да работят, ако всеки получава УОД? Ако 47% от съществуващите днес работни места бъдат поети от машините след 20 г., все пак останалите 53% от работа все още ще трябва да бъдат вършени от хора. Намирането на отговора на този въпрос е една от основните цели на новите пилотни програми. Тази година те тръгват в Канада (провинция Онтарио), в холандския град Утрехт и във Финландия. Други се обмислят в Шотландия и Италия. Може би започва да се случва нещо голямо.

Гуин Дайър, в. "Хюриет дейли нюз". Преводът е на БГНЕС.