Земетресението, което опустоши Турция и Сирия, може да причини икономически загуби, надхвърлящи 4 млрд. долара, заяви рейтинговата агенция Fitch.

Почти 22 хиляди души са загинали досега при земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер, което удари Турция и Сирия в понеделник, и се очаква броят на жертвите да нарасне, докато спасителите търсят оцелели в развалините.

"Икономическите загуби са трудни за оценка, тъй като ситуацията е в развитие, но изглежда, че те ще надхвърлят" 2 млрд. долара и могат да достигнат 4 млрд. долара "или повече", заявиха от Fitch Ratings.

Застрахователните загуби ще бъдат много по-ниски, вероятно около 1 млрд. долара, поради ниското застрахователно покритие в района, допълва агенцията. 

Но според други авторитетни източници, тази прогноза е изключително занижена.

Във вторник вече беше ясно, че това е бедствие без прецедент в района от десетилетия насам и 19-та по големина икономика в света ще бъде изправена пред разходи за десетки или дори стотици милиарди долари. Борсовият индекс BIST 100 (XU100) бе изгубил 10% спрямо затварянето на търговията в петък.

В сряда за броени минути след отварянето на търговията пропадането на борсата в Истанбул достигна 16% и тя затвори за пет дни - до 15 февруари. Последният път, когато в икономиката с размерите на Саудитска Арабия или Нидерландия бе предприет подобен драстичен ход, беше през 1999 г. - отново заради земетресение, ударило най-големия град на страната и отнело живота на близо 17 хил. души.

Държавата едва ли ще намери вътрешни резерви за възстановяване от разрухата, което ще отнеме много години. Разрухата е не само по жилища, но и предприятия, пътища, летища, пристанища, тръбопроводи. Не е изключено да се свият чувствително приходите от туризъм заради уплашени от гледката чужденци, които ще трябва да съжителстват по курортите с настанени в местните хотели турци, останали без покрив. Това означава да се търсят средства навън - от чуждестранна помощ, заеми или инвестиции в момент, когато икономическата и външната политика на Анкара накара инвеститорите да са особено предпазливи.

Едни от първите икономически прогнози даде алгоритъмът на Геофизическия институт на САЩ, изчислил в понеделник, че бедствието ще струва 2% от БВП на Турция. Това са близо 20 млрд. долара, но сравнението със земетресението от 1999 г. навежда на мисълта, че сумата ще е чувствително по-голяма.

При труса от Измит (на 90 км от Исанбул) тогава на възстановяване не подлежаха около 120 хиляди сгради. Други 50 хиляди се нуждаеха от възстановяване. Разрушени бяха няколко завода, електропреносна мрежа, инфраструктура. След второ, малко по-слабо, земетресение на същото място през ноември същата година сумата надхвърли общо 25 млрд. долара (5-7 млрд. преки щети и още около 20 млрд. - вторични разходи)

Сега е ударена най-силно провинция Газиантеп, смятана за иономическия център на Южна Турция, създаваща около 4% от индустриалната продукция (металургия, цимент и др) и 6% от текстила. Тук живеят и работят над 2.1 млн. души и след земетресението много от тях са мъртви, ранени или евакуирани в други части на Турция. В 10-те засегнати провинции се създават 15% от земеделската продукция и 9% от промишлената.

Ключови ще се окажат пораженията - особено по инфраструктурата - в съседните провинции Кахраманмараш, Хатай и Адана.

Порт Искендерун (Хатай) пострада, два дни горях купчина контейнери, световни лидери в превозите пренасочиха корабите си към други пристанища. Мястото е важно предимно за вътрешнотурски, а не толкова за международни, превози. Но сега е ключово за доставяне на материали за възстановяване от разрухата навътре в сушата.

Не е съвсем ясен статутът на петролопровода Баку-Тбилиси- Джейхан, по който дневно се товарят на танкери по около 1 млн. барела

Летището на Хатай е с повредена писта и не работи, затворени бяха и тези в Кахраманмараш и Газиантеп, което началото затрудни пристигането на спасители и спешна помощ.

И все пак не бива да се забравя, че Югоизточният регион представлява 9.3% от националния БВП и скромните 8.5% от износа. Когато трусът удари през 1999 г. до Истанбул, пострада икономическото сърце на страната, поради което сравняването с онова бедствие не е съвсем коректно в икономически план.

МВФ прогнозира преди труса ръст на турския БВП от около 3%. Турските власти говореха за 5-5.5%, но в национална валута. При прилагане на дефлатор заради вече традиционно високата инфлация този резултат води до нивото на МВФ. Толкова може да се окаже резултатът в края на 2023 г. и след като се включат щетите от труса, тъй като изливането на милиарди долари за реконструкция (ако са от порядъка на 5-7% от БВП, това вече е оптимистичен сценарий) би трябвало да има компенсиращ загубите ефект. Петролопроводите скоро ще заработят нормално, износът към основни партньори- също, доколкото може.

При променената ситуация е по-вероятно централната банка ще продължи с "ердономиката": да отпусне паричната политика, да поддържа ниски лихви (9% или по-малко), т.е. по-достъпни заеми, да се толерира по-голям бюджетен дефицит (до труса бе прогнозиран на ниво 3.5% от БВП при 5% годишен растеж на икономиката).