Остават броени дни до извънредните парламентарни избори на 26 март, неделя. И точни сега е времето за сериозен размисъл: от една страна - какви кандидати ни предлагат политическите сили и за кои от тях си заслужава да гласуваме; от друга - какво предлагат партиите в предизборните си програми и кои от тези платформи заслужават нашата подкрепа като избиратели.

Екипът на 3е-News си постави за задача в трите последни дни до деня за размисъл да представи основните акценти в предизборните платформи на политическите сили в областите енергетика, икономика, екология и социална сфера.

За да могат читателите на сайта да направят своя избор, публикуваме конкертните текстове почти без редакция.

Започваме с мерките за стабилизиране и развитие на енергийния сектор в България. Не всички политически сили са засегнали енергийната тема, затова в свой анализ порталът 3e-news.net публикува част платформите на тези партии, които изрично са посочили конкретни или по-общи намерения за предприемането на мерки в този сектор. 

ПП ГЕРБ

Като своя основна задача от ПП ГЕРБ сочат разработването на Енергийна стратегия на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Изрично е посочено, че новият документ за развитието на сектора трябва да бъде съобразен със Споразумението от Париж за преодоляване на промените в климата, както и с насоките и приоритетите на ЕС в сектор енергетика.

Ето кои са основните акценти в политиката на ГЕРБ в сектора:

 1. Енергийна сигурност чрез собствен добив. Продължаване на проучването на дълбоко Черно море чрез провеждане на процедура по търсене и проучване и на блок „Тер ес”.

Подкрепа за напредналите проучвания в блок „Хан Аспарух” и блок „Силистар”, които да гарантират конкурентоспособни цени на енергийните ресурси, енергийната сигурност и значителни приходи от концесионни възнаграждения.

2. Енергийна сигурност чрез изграждане на интерконектори между България и съседните ни страни. Продължаваме да работим за енергийната сигурност на България чрез изграждане и въвеждане в търговска експлоатация на междусистемните газови връзки с Гърция, Сърбия и Турция.

3. Пълна либерализация на пазара на електроенергия и газ. Изготвяне на законодателни промени, свързани с въвеждане на пълна либерализация на пазара на електроенергия и газ, съобразени с доклада на Световната банка. Либерализацията на пазара ще осигури равен и лесен достъп на би товите абонати до свободния пазар на електроенергия и газ и ще прекрати зависимостта на абонатите от електро и газоразпределителните дружества. В условията на напълно либерализиран пазар КЕВР ще определя единствено мрежовите услуги на дружествата.

4. Борба с енергийната бедност. Защита на уязвимите потребители Третият енергиен пакет на ЕС предвижда ДЧ да идентифицират уязвимите клиенти (съгласно електрическата Директива 2009/72) и да въведат мерки, които да облекчат ситуацията им и да влияят за преодоляване на енергийната бедност. Дефинирането на уязвимите потребители, определянето на критериите и съответните мерки за подкрепа, ще дадат възможност за създаване на допълнителен механизъм за защита на уязвимите клиенти в процеса на пълна либерализация на електроенергийния пазар.

5. Ядрена енергетика. Продължаване на дейностите по удължаване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Изпълнение на решението на МС от 15.12.2016 г. за АЕЦ „Белене”.

6. Мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ. Стимулиране на мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ чрез възможност за кандидатстване по проект /DESIREE GAS/; Проектът е на стойност 10 млн. евро и цели да насърчи битовата газификация, като първоначално се инвестира в това около 10 000 домакинства да се присъединят към съществуващата газоразпределителна мрежа. Очакваният ефект е свързан с намаляване на замърсяването на въздуха чрез заместване на горива с високи нива на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух с природен газ.

7. Привличане на допълнителни инвестиции. Увеличаване на капитала на отделни дружества от енергетиката с до 20% чрез фондовата борса. 

Коалиция "БСП за България"

Социалистите посочват като своя цел преодоляването на непосилно високите дългове на държавните енергийни дружества, отстраняване на рисковете пред сигурността на снабдяването и несправедливите и непрозрачни отношения между субектите в енергетиката.

За да бъде постигнато това, БСП се обявява за последователна политика за стабилизиране на енергетиката със следните основни акценти:

 1. Държавна политика за финансово стабилизиране на енергийния сектор.

2. Държавна подкрепа за развитие на големите български енергийни инфраструктурни проекти: АЕЦ „Белене“, директна газова връзка с Русия и всички останали проекти с доказана икономическа ефективност и спазване на екологичните норми.

3. Държавна политика за създаване на честни и прозрачни търговски отношения между потребителите и топлофикационните дружества чрез заплащане на реалната консумация.

4. Подкрепа за новите технологии в енергетиката – използване на електромобили, акумулиране на електроенергия и развитие на интелигентни мрежи.

5. Удвояване обхвата на домакинствата, които получават енергийни помощи – от 250 хиляди на 500 хиляди домакинства

„За Нова Република“

След програмата на ГЕРБ това са може би най-пълните и детайлно разписани мерки за развитие на енергетиката. Като основна цел на енергийната политика на България е в платформата на "За Нова Република" е посочено "да гарантира енергийна сигурност на възможно най-ниска цена". Ще следваме национално-отговорна и пазарно-ориентирана политика, от която изгода ще имат всички потребители на енергия, а България ще придобие геополитически суверенитет, пише в документа.

Очакваните финансовите ползи за бюджета и бизнеса от изппълнението на тези мерки ще бъдат 10 – 20 млрд. евро в рамките на 20-годишен период, е посочено в документа.

За постигането на тази цел е необходима оптимална комбинация от редица подцели:

- енергийна независимост чрез използване на местните енергийни ресурси и диверсификация на вносните;

- опазване на околната среда и здравето на хората, внимание към климатичните промени;

- стимулиране навлизането на нови енергийни технологии в областта на производството, разпределението и съхранението на енергия;

- всеобхватни мерки за енергийна ефективност;

- мерки за подпомагане на енергийно бедни потребители.

1. Сектор Електроенергетика

България разполага с инсталирани електроенергийни мощности, чието потенциално производство надхвърля нуждите на вътрешния пазар и възможностите за износ на цените, на които произвеждат. При очакваната работа на АЕЦ Козлодуй до 2037-2039 г. и при наличието на обновените въглищни централи в Маришкия басейн, решение за заместващи базови мощности ще трябва да се взима след около 10 години. Развитието на енергийните и енергоспестяващи технологии предполага да не се бърза с това решение, тъй като оптималният избор тогава вероятно ще е много различен от този, направен днес.

Междувременно България следва да се фокусира върху изглаждането на големите разлики между минималния и максимален товар на системата. Спестяванията от разполагаемост, студен резерв, поддържане на преоразмерена мрежа за пренос и разпределение и нискоефективни инвестиции в генериращи мощности ще възлязат на стотици милиони лева годишно. Тези средства ще са достатъчни да изплатят необходимите инвестиции в компютризиране на електроенергийните мрежи и системи (умни мрежи). Спестяванията могат да бъдат използвани и за социални политики по отношение на енергийната бедност, пише в програмата.

- Придобитото оборудване за АЕЦ  Белене ще бъде оползотворено за нуждите на АЕЦ Козлодуй (парогенераторите) или ще бъде продадено. Това следва да бъде условие за сътрудничеството с Русия в други области.

- Преференциални тарифи за производство на електрическа енергия няма да има. Необходими са обаче гъвкави процедури за насърчаването на децентрализирано производство от малки мощности, без даване на предимства на конкретна технология, при спазване на определените екологични стандарти.

- Като резервен вариант могат да бъдат използвани малки газови централи, които са сравнително евтини и маневрени, но цената на горивото е волатилна.

- Необходимо е решение за оползотворяването на хидроенергийния потенциал на реките Дунав и Места, както и други големи хидроенергийни проекти (напр. язовир Яденица).

- По-сложната и децентрализирана система изисква и съответна пазарна инфраструктура. Реалната либерализация на пазара ще бъде доведена докрай, а електроенергийната борса ще бъде доразвита като мащаб и инструментариум.

 2. Сектор Природен газ

Газификацията в България е слабо развита, като резултат и за сметка на използването на природния газ като инструмент за геополитически натиск. Ще прекъснем тази връзка и ще дадем възможност на индустрията и бита да могат да разчитат на надеждни доставки на ниска цена.

Усилия са необходими в три посоки:

- Продължаване на проучванията за местен добив в Черно море, включително от газови хидрати. България може да развие научен и търговски потенциал и да се нареди сред лидерите в тази нова област;

- Довършване на междусистемните връзки с Гърция и Турция чрез преодоляване на съпротивата на сегашния монополен доставчик и комплексна балканска дипломация;

-Активна позиция за ускоряване на работата по Европейския енергиен съюз, който да доведе до синергия и лостов ефект в отношенията ни с доставчици на газ на значително по-ниски цени (референтна стойност цената, по която купува Германия)

Газоразпределението ще бъде насърчено чрез активен преглед на извършеното от сегашните лицензианти.

 3. Сектор течни горива

- Политиката на България ще бъде насочена към заместване на потреблението на течни фосилни горива, които вредят на здравето на нацията и водят до външнотърговски дефицит и изтичане на национален доход. Те са традиционно важни за постъпленията от акцизи, но дори и тук държавата прилага най-ниското ниво в ЕС, за да гарантира свръхпечалбите на господстващите пазарни играчи. Ще бъдат въведени преференции за енергоефективни и чисти автомобили(напр. хибридни, електрически, с горивна клетка и др.).

- Ще създадем предпоставки реформираната съдебна система и държавни регулатори да се преборят с пазарните злоупотреби в сектора, от които обществото и бюджетът губят 1-1.5 млрд лв годишно. Като краткосрочна мярка държавата може да се намеси като пазарен участник в сектора на акцизните складове.

- Специални мерки за освобождаване на пазара на горива. Днес този пазар се намира под пълния контрол на една вертикално интегрирана икономическа група. В резултат българските граждани и фирми плащат значително по-високи цени, а българското правителство събира по-малко данъци. Нашите мерки включват:

- Законодателна забрана производителите и търговците или свързани с тях лица, да имат господстващо положение или концентрация, в сегмента на данъчните складове.

- Данъчните складове да бъдат регулиране като обществени доставчици  (utilities) със задължителен, свободен и равнопоставен достъп до тях и публичност на цените за наемане.

- Разрешаване за използване на лицензирани складове в съседни страни от ЕС.

- Стъпвайки на сериозната база като производител на автомобилни компоненти, България ще подкрепи проекти в сферата на е-мобилността. Електромобилите ще бъдат важен компонент на умните енергийни мрежи и ще допринесат за драстично по-чист атмосферен въздух.

Коалиция "Реформаторски блок - Глас Народен"

 Един от акцентите в прогрмата на реформаторския блок като партия е изграждането на модерна енергетика и повишена енергийна ефективност. Ето какви са предложените мерки:

- Категорично противопоставяне на опитите за реабилитиране на трите проекта от “големия шлем” – АЕЦ “Белене”, “Южен поток” и “Бургас-Александропулис”, които са икономически неизгодни за България, и са против европейските усилия за енергийна диверсификация.

- Продължаване на процеса на либерализация на пазара на електроенергия и газ - всички производители на енергия да предоставят 100% от производството си на борсата чрез дългосрочни договори или чрез продажби "за деня" и "ден напред"

- Интеграция към конкурентен пазар на големите производители, с които НЕК има дългосрочни договори

- Премахване на модела "НЕК единствен купувач".

- Дерегулация на пазара за крайни потребители и преминаване към пазарен модел със защита на уязвимите потребители.

- Строг контрол на разходите на енергийните дружества.

- Развитие на регионалния пазар на енергия и инвестиции в разширяване на капацитета за пренос на енергия в междусистемни връзки.

- Създаване на стимули за инвестиции в разпределителната мрежа и инфраструктура.

- Навлизане на нови технологии в енергетиката като цифровизация на енергетиката и развитие на пазар за енергийни услуги.

- Енергийно ограмотяване на крайните потребители за информиран избор на доставчик на енергия чрез:

Информационни кампании, прилагане на ценово ефективни решения за визуализация на използваната енергия и управление на потреблението.

Създаване на пазарен модел,  стимулиращ ограничаването на потреблението в пиковите часове на деня.

- Дефиниране на критерии за определяне на „енергийно бедни потребители" и категоризирането им в няколко групи и прилагане  на разходно ефективни защитни мерки специфични за всяка група.

- Превръщане на енергийната ефективност в приоритетен модел за първичен енергиен източник:

 Ефективно използване на съществуващите мощности.

Модел за замяна и модернизация на физически остарелите мощности, а не скъпоструващо изграждане на нови

- Децентрализация на производството и стимули за инвестиции във малки ВЕИ системи за собствено потребление на крайните потребители чрез намаляване  на административните регулации.

Коалиция "АБВ – Движение 21"

 В управленската програма на Коалицията АБВ – Движение 21 за енергийния сектор са посочени няколко мерки, които касаят енергийна сигурност и независимост:

- превръщане на България в енергиен център на Югоизточна Европа;

- реализация на големи енергийни проекти с активното участие на държавата при наличие на инвеститорски интерес;

- диверсификация на източниците на енергийни ресурси;

- повишаване на енергийната ефективност.

В частта за икономиката са предвидени по-общи мерки, които касаят и енергетиката. Такава мярка е създаването на "независим експертен орган и Временна анкетна комисия в НС, които да проверят условията и ангажиментите, поети в приватизационните и концесионни договори и дали те са изпълнени". Предвижда се също налагането на мораториум върху приватизацията и концесионирането на дейности/обекти, свързани с националната сигурност и естествени монополи (ВиК, топлофикации и т.н.).

Друга мярка е създаване на единен държавен орган за администрирането на процедурите по големи обществени поръчки (за суми над 100 000 хил. Лева).Предлага се да не бъдат допускани фирми, регистрирани в офшорни зони, да участват в конкурси за обществени поръчки и получаване на концесии, в сделки и проекти, свързани с използването на публични средства, държавно или общинско имущество.

 Движение „Да, България“

 Без да е отделена в специален раздел, енергетиката е намерила място в платформата на движението. Документът предвижда „Спиране на проекти, които не са икономически оправдани или представляват политически риск. Държавни инвестиции за над 1 млрд. лв. (от типа на АЕЦ Белене, Южен поток, Уестингхаус) да се реализират само при одобрение с парламентарно мнозинство от 2/3 от народните представители“.

Ето и няколко други мерки, които касаят енергийния сектор:

- Търговия с електроенергия от държавните дружества се осъществява изцяло през енергийната борса с цел избягване на непазарни и корупционни сделки.

- Изграждане на устойчив и конкурентен енергиен сектор посредством диверсификация на доставчиците, изграждане на газови интерконектори, приоритизиране на енергийната ефективност и насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници

- Децентрализация на новите производствени мощности на електрическа енергия, с цел постепенното нарастване на семейните, дребно-мащабни инсталации и местни източници на енергия от ВЕИ.

В програмата на „Да, България“ е предвидено също така „Държавни договори, освен тези касаещи националната сигурност, да не могат да имат ограничителни клаузи за публичност или клаузи за конфиденциалност“.

 Коалиция "Обединени патриоти" – НФСБ, ВМРО и Атака

 Доколкото е засегната темата за енергетиката, то е като елемент в темата за защита, стимулиране и развитие българското производство. Според патриотичната формация президентът трябва да инициира обсъждане на мерки, които да бранят българския производител, българския земеделец, стартиращите компании, високотехнологичните производства. Акцентът е върху подкрепата за малкия и среден бизнес.

За енергетика става въпрос и в сектора, в който се коментира темата за монополите. Според Обединените патриоти електроразпределителните дружества, топлофикациите, водните дружества и всички други монополисти следва да бъдат лишени от възможността за спекулативната ценова политика.

 ПП ВОЛЯ

Програмата на партия Воля също не поставя специален акцент върху енергетиката, а отбелязва няколко мерки, свързани с подобряването на средата за бизнес и с ограничаване на злоупотребите с монополно положение. Като една от трите основни цели на партията е посочено освобождаване на българската икономика от картелите, деформиращи икономическата и социална среда.

 В документа се предвижда приемане на законодателни мерки за ефективна защита на потребителските права, с акцент върху защита срещу злоупотреби от страна на монополи и големи търговски вериги чрез обединяване на КЗК и КЗП в нов самостоятелен регулатор и изготвянето на закони и подзаконови нормативни актове.

Като конкретна мярка е посочено намаляване с 30 ст. на цената на горивата до една година и достигане на цени около 1.80 ст. на литър.