Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) създава механизми и възможности за сериозни посегателства срещу свободата на изразяване и свободата в Интернет, се посочва в анализ на Института за модерна политика.

Порочен е самият процес на ангажиране на България с този международен документ – без предварителна обществена дискусия, без държавните институции и българските представители в Европейската комисия да запознаят гражданите на България с преговорите и съдържанието на ACTA. Превръща се в лоша традиция български управници "да проспиват” или да не се противопоставят адекватно на политики и актове на международно ниво, които увреждат националните интереси или правата на гражданите. Вместо това се реагира едва при свършен факт, "на пожар” и под натиска на справедливото обществено мнение и протести, се казва в анализра.

Заедно с това се натрупаха примери, че слабата информираност или късата памет на обществото правят възможно висши длъжностни лица в българските и европейските институции циклично да ни въвличат в непрозрачни и несъобразени с обществения интерес актове и политики. Така беше с ГМО, така беше с шистовия газ и т.н. Това повече не трябва да продължава, Затова фактите трябва да хвърлят светлина конкретно и персонално върху институциите и висшите длъжностни лица, които са били съучастници в непрозрачното изработване на ACTA на европейско ниво и в опита да бъде ангажирана България също по най-непрозрачен начин с това международно споразумение.

За да не се допускат подобни лоши прецеденти в бъдеще, днес трябва да си отговорим кой носи отговорността за това, че ACTA беше държана в тайна от българските граждани, смятат от Института за модерна политика.

Фактите:

• Предварителните разговори по ACTA с участието на Европейската комисия започват през 2006 г. и протичат напълно непрозрачно. На 14 април 2008 г. Европейската комисия получава мандат от Европейския съвет да води официално преговорите по ACTA.
• Официалните преговори по ACTA с участието на Европейската комисия протичат в няколко кръга в периода от юни 2008 до юли 2010 г.
• Членове на Европейска комисия от България в този период са: Меглена Кунева с ресор, който има пряко отношение към проблемите на ACTA – защита на потребителите; Кристалина Георгиева – с ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
• Преговорите се водят по напълно непрозрачен начин. Европейският съвет системно отказва достъп до информация. На 23 февруари 2010 г. Европейската комисия отказва да предостави проекта на ACTA на Комисията по международна търговия в Европейския парламент.
• На 10 март 2010 г. Европейският парламент приема резолюция относно прозрачността и текущоти състояние на преговорите по ACTA. Сред вносителите е и българският евродепутат от групата на европейските либерали Метин Казак. През 2010 г. Европейският парламент чрез серия от резолюции настоява за публикуване на проекта и упражнява натиск върху Европейската комисия да разкрие информация за преговорите за ACTA.
• През юни 2010 г. Европейският контрольор за личните данни излиза със становище, в което се настоява за прозрачност и разкриване на информация от страна на Европейската комисия и Европейския съвет за преговорите по ACTA.
• На 9 септември 2010 г. мнозинството от евродепутатите заявяват с нарочна декларация, че липсва прозрачност в процеса на изработване на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) и съдържанието му е оспоримо.
• Под натиска на Европейския парламент и на граждански организации и след публикуване на информация от правителството на Канада по силата на канадското законодателство за достъп до публична информация, ЕС постепенно започва да разкрива отделни документи и частична информация за същността на обсъжданите въпроси и преговорния процес. Европейската комисия провежда четири дискусии със заинтересовани страни преди да се оповести окончателния проект на ACTA.
• На 6 октомври 2010 г. преговарящите страни оповестяват консолидиран текст на споразумението, а на 15 ноември Европейската комисия публикува окончателния проект на ACTA.
• На 24 ноември 2010 г. с мнозинство на Европейската народна партия Европейският парламент отхвърля остра резолюция срещу ACTA, внесена от либерали, социалисти, зелени и независими, която във висока степен отговаря на критиките на гражданското общество. Как гласуват българските евродепутати по тази проекторезолюция?  Девет евродепутати подкрепят критичната резолюция: Станимир Илчев (НДСВ), Антония Първанова (НДСВ), Филиз Хюсменова (ДПС), Метин Казак (ДПС) и Владко Панайотов (ДПС) от групата на либералите; Ивайло Калфин (БСП), Кристиян Вигенин (БСП), Евгени Кирилов (БСП) и Илияна Йотова (БСП) от групата на социалистите. Шест евродепутати гласуват против критичната резолюция –Андрей Ковачев (ГЕРБ), Емил Стоянов (ГЕРБ), Мария Неделчева (ГЕРБ), Илиана Иванова (ГЕРБ), Владимир Уручев (ГЕРБ), Надежда Нейнски (СДС). Един евродепутат не участва в гласуването – Димитър Стоянов ("Атака”), а 1 отсъства от заседанието – Слави Бинев ("Атака”). Вместо тази резолюция, с мнозинството на Европейската народна партия, в това число с участието на българските евродепутати от ЕНП (от ГЕРБ и "Синята коалиция") е приетазначително по-мека резолюция, която международните правозащитни организации определят като като про-АСТА, защото с нея на практика се дава подкрепа за действията на Европейската комисия в хода на преговорите и на подписването на споразумението. Резолюцията е приета с 331 гласа "за” и 294 "против”. С официално съобщение за медиите Европейската народна партия обявява подкрепата си за ACTA, намерила израз в гласуваната резолюция. Споразумението е определено като "защитен щит за европейската индустрия”, а критиките срещу него за необосновани.
• През юни 2011 г. Европейският парламент публикува доклад, изготвен по поръчение на Комисията за международна търговия, който анализира причините, поради които ACTA не трябва да бъде подкрепена, защото нарушава правата и свободите на гражданите и противоречи на демократичните ценности.
• На 16 ноември 2011 г. Министерският съвет на България одобрява подписването на ACTA. Вносител е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Дискусия няма, аргументи не са изложени, решението е единодушно. Българския посланик в Токио подписва споразумението на 26 януари 2012 г. Никоя от пряко отговорните за преговорите и подписването на ACTA институции – Министерски съвет, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на културата – не информира обществеността за същността на ACTA и не провежда публични консултации.

Изводите:

Въвличането на България в ACTA е пореден пример за непрозрачна политика. Когато няма обществен дебат, когато се приемат решения на тъмно, когато на псевдо обсъждания се канят само сателитни "експерти" и НПО, то тогава винаги се стига да подобно остро обществено недоволство. В България все още няма изградени канали, практики и култура на публично обсъждане на европейските политики – било през евродепутатите, комисарите, МС, НС. АСТА е и доказателство, че все още страдаме от комплекс за малоценност - управляващите не се държат като равноправни участници в правенето на европейски политики, не дават аргументи, не защитават ценностни позиции, а чакат по стар рефлекс големият брат да реши.

Пряка отговорност за тоталното информационно затъмнение и за въвличането на България в подписването на ACTA носят:

• българските еврокомисари в периода от 2007 г. досега, които са подкрепяли политиката на Европейската комисия за разработване и подписване на ACTA и не са предприели нищо за информиране на българската общественост за опасностите, които крие това споразумение за правата и свободите на гражданите. Това се отнася особено за бившия еврокомисар Меглена Кунева, чийто ресор – защита потребителите, в това интернет-потребителите, има пряко отношение към ACTA.
• членовете на Европейският парламент от България – Андрей Ковачев (ГЕРБ), Емил Стоянов (ГЕРБ), Мария Неделчева (ГЕРБ), Илиана Иванова (ГЕРБ), Владимир Уручев (ГЕРБ), Надежда Нейнски (СДС), които като част от Европейската народна партия гласуват "против” проект за резолюция срещу ACTA и подкрепят резолюция, която на одобрява действията на Европейската комисия и приемането на ACTA.
• действащият Министерски съвет, който одобри без никакви  дискусии и аргументи присъединяването към ACTA, както и в частност министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който води преговорите по присъединяване на България към споразумението. Своя част от отговорността носи и предходното правителство, доколкото с участието си в Европейския съвет не е възразило своевременно срещу непрозрачното водене на преговорите по ACTA.