Колко са охранителите в България е въпрос, на който трудно може да се отговори. Според данните на НОИ заетите в сектора са между 52 и 57 хиляди души. 120 хиляди пък са регистрираните охранители според информацията на главна дирекция “Национална полиция”.
Средната възраст на охранителите започва да пада под 50 години. В сектора се наблюдава младеене, посочи Татяна Иванова – изпълнителен секретар на Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства (НАФОТС). Средната заплата пък е около 400 лева, като сумата е средноаритметична между заплатите на въоръжената и невъоръжената охрана.
Като основен проблем за сектора Иванова посочи, че няма дефиниция на частни услуги са сигурност. Според нея у нас е прецедент в Европа МВР да изпълнява същата дейност като частните охранителни фирми. В тази връзка от асоциацията подкрепят намерението на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев да бъдат закрити т.нар. съпътстващи дейности на МВР и, в частност – Сектор „Сигнално-охранителна дейност“ (СОД). Иванова посочи, че от 2004 г. у нас има частна осигурителна дейност, но за първи път МВР е потърсило партньорство с частния сектор.
Председателят на УС на НАФОТС Илиян Панчев припомни, че съгласно Закона за частната охранителна дейност МВР е лицензиращ, контролиращ и санкциониращ орган. Същевременно министерството е участник на пазара на охранителни услуги и в това си качество е конкурент на частните охранителни фирми. Като институция пък, контролираща дейността на частните компании, МВР има достъп до информация относно дейността на своите конкуренти, включително данни, представляващи търговска тайна. Представители на МВР участват в процедурите за обществени поръчки - най-често за охрана със сигнално-охранителна техника и видеонаблюдение. Структурите на МВР извършват и лицензионна търговска дейност, използвайки държавен ресурс - автомобили, техническо оборудване, държавни служители и т.н., който се формира от данъците хора в охранителния бранш, явяващи се конкуренти на МВР в тази област.
НАФОТС е разработила професионални стандарти в 20 ключови длъжности от охранителната дейност. Разписани са целите, знанията, уменията и компетенциите, посочи Иванова. Стандартите са доброволни и засега се възприемат добре от охранителите, добави тя.
Благодарение на тях и клиентите на охранителните дейности ще имат възможност да видят какво се изисква от заетите в сектора. Като основен проблем Иванова изтъкна, че охранителите в момента няма къде да се обучават. Това е една от причините заетите в сектора да са по-възрастни. Досега младите не са намирали възможност да израстват в кариерата.
Професионалните стандарти са изготвени в рамките на проект “Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”. Проектът се
осъществява от Българската стопанска камара по ОП "Развитие на човешките ресурси".