Преди повече от век легендарният руски писател Фьодор Достоевски в произведението си „Идиот“ е констатира, че „Красотата ще спаси света“. Оттогава тази фраза се е утвърдила и се използва толкова често, че човек няма как да не я е чул или прочел. В икономически аспект тя преспокойно може да бъде преформулирана като „Красотата ще спаси бизнеса“.
За това намеква и икономистът Даниъл Хамърмеш в своята книга „Красотата се отплаща: Защо привлекателните хора са по-успешни?“ (Beauty Pays: Why Attractive People Are More Successful). Базирайки се на това той извежда 12 факта с икономически оттенък, които се отнасят за красивите хора.
1. Според психолозите симетрията е най-главният фактор, според който се определя концепцията за красота. Това значи, че няма значение дали даден индивид е от определена култура, раса или на определена възраст – при налична симетрия и „удоволствие за окото“, този човек просто ще бъде красив, независимо от второстепенните признаци.
2. Оказва се, че също така красотата може да бъде изразена количествено и степенувана. Така утвърдената от анализаторите скала от 1 до 5 е следната:
- 5 – възхитително красив
- 4 – красив/хубав
- 3 – средностатистически добре изглеждащ за възрастта си и пола си
- 2 – нито хубав, нито грозен, обикновен и невзрачен изглед
- 1 – грозничък/грозен
3. Хората, попадащи по-високо в скалата, получават икономически предимства. Така например красивите жени печелят средно с по 8% повече от средностатистически добре изглеждащите, а красивите мъже печелят с 4% повече от представителите на своя пол със среднохубав външен вид. Същевременно грозноватите жени печелят с 4% по-малко от „средната хубост“ свои колежки. Разликата при мъжете между средното и долното ниво е още по-осезаема и възлиза на цели 13%.
4. При непривлекателните жени има 5% по-голям шанс за нежелание за кандидатстване и практикуване на каквато и да е работа в сравнение с поразяващо красивите. Това е пряко свързано с потенциала за по-високо заплащане при извършване на дадена услуга, а както видяхме по-горе, понякога се извършва стабилна дискриминация спрямо по-грозноватите представители и на двата пола, което лесно може да демотивира човек.
5. Интересното е, че дори при професии, където външният вид не би трябвало да има никакво значение, факторът „красота“ отново играе немалка роля. Така например професорите, които са определени като красиви, печелят с 6% повече от своите по-неугледни колеги.
6. Друг факт е, че грозните хора (най-долното ниво на горепосочената скала от 1 до 5) е по-вероятно да извършат обир, грабеж или какъвто и да е тип нападение, отколкото по-красивите представители на двата пола.
7. Въпросът, който Хамърмеш задава, е: "Добре, когато красивите хора работят, винаги ли печелят повече и пробиват по-лесно?"
Като цяло отговорът е „да“. Това важи многократно повече за постове, в които външният вид всъщност има доста голямо значение – водещи, аниматори, модели, дори проститутки. Средностатистически и общо погледнато, по-красивата проститутка печели с 12% повече от по-грозноватите си колежки, като това число подлежи на промяна в зависимост от разликата във външния вид между сравняваните труженички. Същевременно, както вече бе отбелязано, красотата има значeние често дори и в сфери, в които не би трябвало да играе каквато и да е по-определяща роля.
8. Освен това се оказва, че по-красивите не само имат по-големи доходи, но и носят по-големи приходи за компанията, в чийто работен процес участват.
9. Нещо повече – добре изглеждащите индивиди и от двата пола имат по-голям шанс някой да им заеме пари и след това да се измъкнат с просрочване на изплащането.
10. Запитан относно преобладаващите представители на женския пол в консултантската си компания, бившият управител на Федералния резерв Алън Грийнспан коментира следното: "В тази сфера жените печелят значително по-малко, но същевременно си вършат работата също толкова добре, колкото мъжете. Това значи, че с осигуряване на по-ниски заплати, предприемачът в този случай може да си осигури еднакво качествен (а понякога и по-квалитетен) работен процес"
Именно затова стартъп компаниите доста често разчитат на непривилегировани хора, които да вкарат в редиците си – без да обсъждаме доколко коректно е това. Сред тях са и по-грозноватите служители, които ще извършват стойностна работа срещу по-ниско заплащане поради закономерностите от добре познатата скала от 1 до 5.
11. Всички тези факти водят до
нещо недотам нелогично – законова уредба, която да вземе мерки против дискриминацията и да защити правата на по-неугледните представители на двата пола.
Това се случва в доста щатски градове като Санта Круз, Урбана, Медисън, хауърд Каунти, а в Мичигън и Сан Франциско има закони, които постановяват защита от дискриминация, когато става дума за
височина и тегло. Във Вашингтон пък наскоро е определено за незаконно да се „дискриминира на основа на външния вид на индивида, когато става дума за наемане на служител, набор в армията или
промотиране". Бастионът на анти-дискриминацията в такъв аспект е Франция, където е наличен закон с обширни дефиниции, който наказва всеки, дискриминиращ по-грозните
хора.
12. Оказва се, (може би съвсем логично), че красивите хора са и много по-доволни от живота си – 55% от тях споделят, че съществуването им е доста удовлетворително и са щастливи. За сравнение, 10% по-малко, или общо 45% от по-неугледните представители на обществото твърдят същото.
