През 2012 г. българите са изпили 5 404 000 хектолитра бира, отчитат от Съюза на пивоварите в България. На пресконференция днес те представиха данните от дейността си през изминалата година.

Консумацията на пиво на глава от населението у нас е около средното европейско ниво – 73 л на човек за година. По този показател зад нас има 16 европейски страни - това са основно „винените“ държави като Швейцария и Франция. Лидер в това отношение е Чехия, където на всеки клиент се падат по 145 л бира. Следват Австрия, Германия, Полша, Литва, Гърция, Ирландия и Финландия. 

Германия пък е първа по общ обем консумирана бира, след което се нареждат Великобритания, Полша, Франция, Италия и Чехия. 

Дружествата, които членуват в Съюза на пивоварите*, отчитат ръст от 6,6% на консумираната бира през 2012 г. На целия пазар пък увеличението е от 4,1%. С 1,6% са нараснали приходите от продажби. 

Освежаващи напитки по щандовете на веригите

Бирените миксове, които ние познаваме като „пиво с вкус на лимон, грейпфрут или грозде“, продължават да имат все по-голямо значение за търговията в сектора. Увеличението на продажбите на този сегмент е основен фактор за общото възходящо движение на индексите. Ако от общите данни бъдат изключени тези за бирените миксове, ръстът и в обеми, и в приходи би бил много по-нисък, коментираха присъстващите на пресконференцията.

Ето защо по-ниските температури и дъждовното време през юни 2013 г. ще дадат своето отражение на годишните резултати на бирената индустрия. Причината е, че по време на летните месеци потребителите пият най-много бира, при това основно бирени миксове. Съюзът е прогнозирал ръст от 1% на консумацията на пиво през тази година, но под влияние на по-лошите климатични условия спрямо юни 2012 г. потреблението отчетливо се е свило, което прави тази прогноза „твърде оптимистична“, по тяхно мнение.

Все по-голяма роля на пазара има и т. нар. „модерна търговия“ - продажбите на пиво на ключови клиенти, които се явяват големите търговски вериги. От 7% през 2006 г. към края на 2012 г. този канал заема 29% от общата търговия, което е и увеличение с 5% спрямо 2011 г. 51% е делът на традиционните магазини, а едва 20% - на заведенията. Тези сегменти бележат годишен спад с по 2%.

Продължава да се понижава и консумацията на най-доходоносния тип опаковка – стъклената бутилка, която вече заема едва 28% от общата. За сравнение, през 2006 г. 54% от закупените бири са били в стъклени опаковки. Продажбите там спадат за сметка на все по-популярните кенове и пластмасови бутилки (PET). Последните заемат цели 60% от общия дял спрямо 37%, отчетени шест години по-рано.

Всичко това обяснява защо ръстът на приходи в бирената индустрия е много по-малък, отколкото увеличението в обеми.

Внос и износ

През 2012 г. у нас са внесени 423 800 хектолитра бира, а са изнесени 92 800.

Вносът бележи повишение през годините, като основно той е от Франция, Полша и други европейски страни. От Съюза са категорични обаче, че българската бирена индустрия е достатъчно конкурентна и все още предлага висококачествени продукти, за да се бори с „всички международни играчи“ и да продължи да се обновява. Като положителен пример оттам изтъкнаха наличието на 33 нови опаковки пиво през 2012 г.

Износът ни видимо е все още нисък и няма перспектива за увеличаването му. Водещ фактор тук са огромните инвестиции, които са необходими за маркетинг и които, според експертите, в крайна сметка се оказват неоправдани. Ето защо експортът на България в бирения сектор е основно към държави с български общности – Гърция, Кипър, Англия. Любопитното е, че съществена част от изнесеното ни пиво отива като Холандия и Белгия, които са най-големите износители в Европа. Друга държава, която потребява българска бира, е съседна Румъния.

* Съюзът на пивоварите в България (СПБ) е представителната организация  на всички бирени компании в страната. Производствено-техническият капацитет на членовете на СПБ включва: 8 завода за производство на бира, собственост на: ”Болярка - ВТ” АД, „Бритос” ЕООД, „Загорка” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг  България” АД, „Ломско пиво” АД; 2 самостоятелни предприятия за производство на малц, една фабрика за производство на хмелов гранулат, 2 бирарии-минипивоварни, два научни института и 11 фирми-доставчици на материали и оборудване за пивоварната индустрия.