Между енергийната бедност и руската газова "примка"?

22.10.2013 | 15:40
по статията работи: Петя Бързилска
Деликатна геополитика и изключително трудно транспортиране на газа са сред предпоставките, спъващи доставките на суровината
Между енергийната бедност и руската газова "примка"?

Автор: Васко Начев*

Европа внася повече от половината от природния си газ, който употребява. Доминираща в доставките на газ е Русия, а  другите основни доставчици са Норвегия, Алжир, Нигерия и Либия. В ролята на основен доставчик, но само на втечнен природен газ (LNG) е и Катар.

Европа има остра нужда от конкурентна цена на тази суровина, за да даде летящ старт на своята икономика. За съжаление никой от изброените доставчици не предоставя такава възможност.

По данни на "Ройтерс", Русия осигурява на Европа малко над 30 процента от природния газ. Суровина, която е обвързана  ценово с нефтения индекс, прави неконкурентна европейската икономика, което е една от причините за продължаваща депресия и отложено във времето възстановяване. Пак според „Ройтерс”, юни е първият месец, в който Норвегия изпревари Русия в доставките си на газ за европейските пазари. Това се дължи обаче повече на намалената консумация през летния период.

По едно око се „хвърля” и към САЩ, където правителството издаде трети лиценз за строителство на LNG терминал за износ. Основните погледи за алтернативни доставки са насочени към Каспийско море и източната част на Средиземно море. Проблемът е, че доставката на газ от добиващите страни в региона е по-лесно да се планира, отколкото да се направи. Виждали сме десетки карти на Европа, осеяни с червени пунктири, които определят трасетата на много предстоящи газопроводи, но само толкова.

Съвсем пресен е примерът с газопровода "Набуко", който остана извън интересите на доставчиците на природен газ и шансовете за изграждането му са почти нулеви. Подобен е и примерът с "Южен поток" - проект, който с всеки изминал ден все повече губи сигурността за реализация.

Деликатната геополитика, граждански вълнения, „криви” сделки, и изключително трудната логистика по транспортиране на газа са все предпоставки за невъзможността или за трудностите при доставките на газ.

Най-вероятната и независима от нестабилната външна конюктура алтернатива на руския газ може да е точно под носа ни. В крайна сметка, тенденцията към по-разнообразен газов микс при доставките за Европа изисква достойно място и на местния, в това число и неконвенционален добив. Както твърдят повечето експерти, алтернативните доставки на природен газ просто не могат да се случат в скоро време, а и не е ясно кои страни и в какви обеми ще могат да се възползват.

Интерконекторите също не са панацея. Ярък пример за това е интерконекторната ни връзка с Румъния, която е без реверсивна опция /възможност за движение на газа в двете посоки/. Тази газова отсечка скоро ще е готова, но ще стои празна и за сега не е ясно откъде може да бъде запълнена.

Европа, и ние като част от нея, сме изправени пред приблизетелно три годишен гратисен период, през който ще се осъществи глобалното преразпределение на газовите пазари и потоци. Три години, през които трябва да се самоопределим - имаме ли волята да изберем по кой път и как да вървим, откъде и по какъв начин да покрием газовите нужди на България.

За да се достави газ от Азербейджан, Туркменистан, Казахстан или която и да е от петте държави, граничещи с Каспийско море, са необходими изключително много инвестиции. Русия, от своя страна, ще направи всичко възможно да предотврати потенциална конкуренция от бившите съветски сателити, самостоятелно или като заеме пасивна позиция по проектите на Китай да изтегли в своя посока енергоресурсите на Централна Азия.

Турция може да се окаже пълна с изоставени мечти за тръбопроводи през т.н. "Южен газов коридор ", който ще свързва Източна Европа с региона на Каспийско море и Близкия изток. Най-големият залог е за Trans - Adriatic Pipeline (Трансатлантическия тръбопровод), който бе избран през това лято да доставя газ от Азербайджан през Гърция, Албания , Италия и към Западна Европа.

Иран е държавата с най-големите резерви на природен газ след Русия, но международните санкции имат допълнително негативен ефект върху способността му да се възползва от своите ресурси в Персийския залив. Съдбата на газопровода от Иран през Ирак до сирийските пристанища изглежда меко казано съмнително. Увеличаващата се нестабилност в региона затруднява и страните от източното крайбрежие на  Средиземно море за разработване на новооткритите газови находища: „Левиатан”; „Тамар”; „Афродита” и „Марина”, между бреговете на Израел, Кипър и Ливан.

Оцени статията:
5.00/4
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 30.12   1699 г. – С указ на цар Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово. 1703 г. – При земетресение в Токио загиват около 37 хил. души. 1853 г....