Все повече се забелязва тенденцията към разделение на страните в Източна Европа на две групи, като причината са различните темпове на оздравяване на икономиките. Това показват данните на Института за международна сравнителна икономика, базиран във Виена, цитирани от "РБК Дейли".
Повечето държави, като Полша и Чехия, в които е развита промишлеността, и които доскоро не бяха в много добро икономическо състояние, в момента отбелязват растеж. В същото време обаче сред балканските страни и Унгария стагнацията и спадът в икономиката нарастват.
"В Европа се забелязва възникването на нова граница“, коментира директорът на Института за международна сравнителна икономика Михаел Ландесман. Отслабването на икономиката, което в Западна Европа започна още в края на миналата година, ще се прояви силно през 2012 г. на изток. Австрийските анализатори изхождат от факта, че ръстът на десетте източноевропейски страни ще е средно 1,5% през тази година. В прогнозите си от ноември институтът предвиждаше ръст от 2,4%.
Ландесман не се изказва особено оптимистично, що се отнася и до перспективите за растеж на региона в близките две-три години. "Анализът на възможностите за нарастване на търсенето показва, че не се очаква сериозно увеличаване в тази насока", подчертава икономистът. Според него правителствата съкращават публичните си разходи, а домакинствата се намират в състояние на неувереност и съкращават потреблението си. Ландесман предвижда и увеличаване на безработицата.
Според анализа на Института тези негативни процеси не се отнасят за Полша, Чехия и Словакия. „Тези три страни не изпитват сериозен дисбаланс в икономиките си“, смята Ландесман. Очаква се пред 2012 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Полша да нарасне с 3%, на Словакия – с 1,5%, а на Чехия – с 0,5%. Същевременно икономиките на Унгария и Словения ще се свият с 1%, в Хърватска – с 1,2%. В България от друга страна се очаква стагнация.
Други анализатори също смятат, че Полша е в най-добро икономическо състояние спрямо другите източноевропейски страни. Полша отново ще се нагоди благодарение на добре балансираните си структури, смята експертът по Източна Европа в Raiffeisen Виена Гюнтер Дойбен. Износът на страната не се намира в твърде голяма зависимост от цикличните сегменти в промишлеността. Вследствие на това държавата има по-малко дългове, а банковата система остава стабилна.
В Словения и Унгария ситуацията е противоположна. За тези страни е характерен големият дисбаланс, именно що се отнася до размера на дълга. Там се наблюдава голяма задлъжнялост на домакинствата. Освен това Унгария има и много голям публичен дълг – 80% от БВП. В другите европейски страни той е около 40-50%.