Защо Русия е толкова непреклонна в защитата на режима на Башар ал Асад в Сирия? За ужас на американските и европейските представители, Москва блокира усилията на Съвета за сигурност на ООН да бъдат наложени санкции и да се пристъпи към изолиране на сирийския режим.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че руската страна е фрустрирана от начина, по който НАТО използва резолюцията за Либия, за да бомбардират Муамар Кадафи миналата година. Тези действия не провокират доверие, пише ФТ.  

Лавров е опитен дипломат, който служи умело като посланик на страната си в ООН. Той познава много добре езика на резолюциите на Съвета за сигурност, както и възможностите за неговото тълкуване.

Русия защитава Асад, защото Москва се нуждае от неговото правителство точно там, където е. Сирия е най-надеждният търговски партньор на Русия в Близкия изток. Всъщност Башар ал Асад, подобно на баща си, който управляваше преди него, купува по-голямата част от военната техника на страната от Москва.

Така, с течение на годините, баща и син натрупаха сериозен дълг в процеса на закупуване на оръжие. Русия опрости около 75% от тези задължения през 2006 г. в замяна на това руската страна да използва средиземноморските военноморски бази на Сирия в Латакия и Тартус. За Русия достъпът до средиземноморското пристанище има значителна стратегическа стойност.

Руското правителство прави сериозни дългосрочни планове за инвестиции в двете места - Латакия се използва като база за подводници, а Тартус като база за ракетни снаряди. Руснаците очевидно се опасяват, че загубата на Асад би могло да означава загуба на тези ценни средиземноморските пристанища.

Досега Асад оцеля в ставащите все по-насилствени антиправителствени бунтове. Дезертьорството от армията е ограничено. Бизнес елитът на страната, който е съсредоточен главно в Дамаск и Алепо, го изостави. Докато режимът става все по-изолиран, защитата на Русия, както и желанието на Асад да задържи властта с всички средства, вероятно няма да бъдат достатъчни. Изглежда дните на  Асад са преброени, а следващото правителство на Сирия може и да не бъде благоразположено към Москва.

Така че накъде може да се обърне Русия, търсейки място за средиземноморска база на своята флота? Например Гърция? Политическите служители в Германия, както и другите основни страни от ЕС трябва да вземат това под внимание.

Гърция, както може би сте чули, отчаяно се нуждае от надежден дългосрочен източник на приходи. Гражданите на страната се чудят как да развиват икономиката си, особено след предписаните в Брюксел и Берлин изключително сурови мерки. Външните наблюдатели пък се чудят какво трябва да продаде Гърция, за да си помогне.

След отстъплението на западните инвеститори, руските и китайските компании са на лов за нови сделки. Китайците вече инвестираха значителна сума в гръцкото пристанище Пирея чрез 35-годишна концесия на стойност почти 5 млрд. долара, която е придобита от Cosco - китайска държавна корабна компания. Руският газов монополист "Газпром" се е насочил към приватизацията на гръцката газова компания DEPA и мрежовия оператор DESFA.

Една 30 - или 50-годишна сделка, която осигурява флота на Русия в пристанището Пирея, един ден може да има смисъл и за двете страни. С течение на времето, сделката може да донесе на гладното за финанси гръцко правителство най-много 200 млрд. долара. Едва ли Лукас Пападимос и неговото технократско правителството ще приемат такава сделка, от части и защото съюзниците им от НАТО ще са крайно против.

Въпреки това бъдещата гръцка коалиция, водена от партията "Нова демокрация”, е изправена пред огромен натиск да събере пари и да се противопостави на политическите и икономическите изисквания на Берлин и Брюксел, но това е друг въпрос.

Потенциалните последствия са заслужава да бъдат разгледани. Неконкурентоспособната Гърция може да има по-голяма финансова гъвкавост в сравнение с европейските си партньори. И ако някаква комбинация от гръцкото недоволство и европейските искания един ден принудят Гърция да напусне Европейския съюз, то в НАТО едва ли ще са недоволни от нов кръг на враждебност между Гърция и Турция. В действителност, ако членството в ЕС и НАТО е целяло създаване на нови връзки между двата традиционни противника, то гръцкят изход може и да обърне тази тенденция в обратна посока.

Гърция има всички основания да иска да остане в ЕС. Южната страна получи около 170 млрд. евро от ЕС и МВФ за покриване на финансовите си нужди през 2014 г. Освен това и двете институции са дали да се разбере, че е възможна и допълнителна помощ. Европейската централна банка е предоставила около 130 млрд. евро в подкрепа на гръцките банки. ЕС и МВФ ще осигурят около две трети от дълга на Гърция. Членството в НАТО осигурява и други ползи. Това са няколко от причините, поради които е малко вероятно Гърция в скоро време да напусне съюза.

Но с течение на времето дългосрочните ефекти на строгите мерки върху икономиката на Гърция, както и общественото негодувание, която идва с него към Германия и европейските институции, биха могли да променят условията на дебата - както в Гърция, така и в цяла Европа. Ето защо останалата част от Европа трябва да вземе това под внимание. Към днешна дата няма много възможности за Гърция, но това скоро може да се промени.

* Автор: Ian Bremmer. Оригиналното заглавие на статията на "Файнейшъл таймс" е Greece could replace Syria as Russia’s Mediterranean friend.

Превод: Елица Елефтерова (e.elefterova@econ.bg), Econ.bg