Автор: The Economist. Превод: Петя Бързилска, Econ.bg
Първата индустриална революция започва във Великобритания в края на XIII в. с механизацията на текстилната промишленост. Дейности, които преди това са се извършвали на ръка в множество тъкачници, се събират в едно текстилно предприятие – и така се създава фабриката. Втората индустриална революция започва в началото на XIX в., когато Хенри Форд усъвършенства поточната линия и поставя началото на ерата на масовото производство. Първите две индустриални революции направиха хората по-богати и развиха урбанизацията. Сега идва ред на третата.
Производството става дигитално. Това може да промени не само начина на правене на бизнес, но и почти всичко около него, коментира сп. The Economist.
На път към „третото измерение“
Старият начин на изработване на нещата включва използването на много части и тяхното завинтване или заваряване. Сега обаче дизайнът или планът за даден продукт може да бъде изготвен с помощта на компютър, а след това просто да бъде „изпринтен“ на 3D принтер. Така чрез последователни слоеве материал се създава солиден предмет.
С няколко кликвания на мишката се правят допълнителни настройки на дигиталния дизайн. Същевременно 3D принтерът може да работи без надзор, както и да изготвя много неща, които са твърде сложни за една традиционна фабрика. С времето е възможно тези невероятни машини да могат да правят каквото и да е, на което и да е място – от задния ви двор, до африканско село.
Приложенията на 3D принтера са особено зашеметяващи. Слухови апарати и високотехнологични части за военни джетове вече „се принтират“ в персонализирани форми благодарение на технологията. Вследствие на нововъведеията графиката на потребителската верига ще се промени. Инженер, който работи по средата на пустинята, и който не разполага с определена част или инструмент, вече няма да чака докато му я доставят от най-близкия град. Той просто ще може да си изтегли дизайна от интернет и да си го „изпринти“. Дните, когато проектите спираха заради липса на важни компоненти или когато клиетите се оплакваха, че вече не могат да намерят резервни части за продукта, който са купили, скоро може да са минало.
Другите промени, които идват с новата технология, са също толкова значими. Материалите са по-леки, по-здрави и по-издръжливи. Въглеродни влакна заменят стоманата и алуминия в продуктите, които варират от самолети до планински велосипеди. Новите технологии позволяват на инженерите да изработват предмети с по-малки размери. Освен това благодарение на нанотехнологиите продуктите имат подобрени функции. Пример може да се даде с превръзки, които спомагат за заздравяването на рани, двигатели, които работят по-ефективно, и прибори за хранене, които се почистват по-лесно. Генетично създадени вируси се използват за произвеждането на батерии и други подобни продукти. Благодарение на интернет много повече проектанти имат възможността да си сътрудничат, а бариерите за навлизане на пазара падат. Форд се е нуждаел от изключително много капитал, за да построи колосалния си производствен комплекс Ривър Руж. Същевременно на неговия модерен еквивалент ще му трябва само персонален компютър и желание да създава.
Като всяка революция и тази ще бъде разрушителна. Дигиталните технологии вече взривиха медиите и сферата на търговията на дребно. Много хора потръпват от това как ще изглеждат фабриките на бъдещето. Там вече няма да има мръсни машини и работници в мазни гащеризони. Много от заводите ще са идеално чисти и почти безлюдни. Някои производители на автомобили вече произвеждат двойно повече коли на служител в сравнение с десетилетие по-рано. В бъдеще много от хората няма да работят във фабриките, а в намиращите се наблизо офиси, които ще бъдат пълни с дизайнери, проектанти, инженери, ИТ специалисти, експерти по логистика, маркетинг и др. От друга страна за професиите, свързани с производството, ще са необходими значително повече умения. Много от простите и повтарящи се задачи ще станат ненужни.
Революцията ще засегне не само това как се правят продуктите, но и къде. Преди заводите се местеха към страни с ниски работни заплати, за да се намалят разходите за труд. Същевременно обаче този вид разноски стават все по-малко важни. В производствената стойност на един iPad на Apple, който струва 499 долара, се включват само 33 долара разходи за труд, от които 8 долара са за крайното сглобяване в Китай.
Производството започва да се връща обратно в богатите страни. И това става не защото заплатите на китайските работници се вдигат, а защото компаниите искат да са по-близо до своите клиенти, за да могат да отговорят по-бързо на промени в търсенето. От друга страна някои продукти са толкова сложни, че е препоръчително хората, които ги проектират, и тези, които фактически ги изготвят, да работят на едно и също място. Американската консултантска фирма Boston Consulting Group припомня, че от 10% до 30% от стоките в сферата на транспорта, компютрите, фабричните материали и машини, които в момента САЩ внася от Китай, могат да бъдат създадени в страната до 2020 г. Това ще увеличи производството на САЩ с между 20 и 55 млрд. долара на година.
Шокът от новото.
Потребители няма да се сблъскат с много трудности, за да се адаптират към новата ера на по-добрите продукти. За правителствата може обаче да се окаже, че ще е по-трудно. Инстинктът им е да защитават индустрии и компании, които вече съществуват, а не да поощряват тяхното унищожаване. Те предоставят финансиране на стари заводи и затормозяват шефове, които искат да преместят бизнеса си в чужбина. В същото време харчат милиони за развитието на нови технологии, които смятат, че ще се наложат. Правителствата се придържат към романтичната идея, че сферата на производството стои по-високо от тази на услугите, да не говорим за финансите.
Нищо от това няма смисъл. Линията между производството и услугите вече се разминава. Когато индустриалната революция се разрасне, правителствата ще трябва да се придържат към основното – по-добри училища, за да има по-добри кадри, ясни правила и равни условия за предприятия от всякакъв тип. Останалото трябва да се остави на революционерите.
