Бизнес средите познават милиони примери за личности, които са перфектни професионалисти в сферата си на дейност, но трагични лидери, що се отнася до менижирането на екип, отдел или цяла фирма. Затова, когато такива хора застанат на върха на една компания, вероятността да я докарат до фалит или най-малкото да понижат финансовите ѝ показатели е прекалено голяма.

Много служители знаят кога шефът им е точно такава личност и този усет се проявява съвсем независимо от органичното усещане за неравнопоставеност и онеправданост пред кадрите на по-високите етажи. Обективно или не обаче знанието, че ръководителят ви пречи на развитието на фирмата ви рядко може да добие реално изражение и да го накара да преосмисли поста си.

И тъй като знаем, че много от вас мислени са си представяли как уволняват мениджъра си, ще ви разкажем три истории, взети от социалните архиви на различни американски структури, при които корпоративният Давид (в лицето на подчинените) побеждава лидерски неориентираният Голиат (или неподходящия шеф). Представяме ви ги само с уговорката, че те карегорично влизат в графата на изключенията. С други думи, ако не сте абсолютно сигурни в резултата, не правете това вкъщи.

Как да променим лошия подход на мениджъра си

Имало едно време един отличен продавач, работещ във фармацевтичната индустрия. Заради добрите резултати, които показва, и дивидентите, които продажбите му в крайна сметка носят на фирмата, той бил повишен в регионален мениджър „Продажби“.

Добрият служител обаче се оказал абсолютно лишен от вроденото качество да управляваш екип. Работата му с подчинените се изразявала в непрекъсната критика на работата им „на четири очи“, което логично водело до демотивация в редиците.

Ситуацията изисквала незабавни мерки, затова недоволните членове на екипа се обърнали към шефа на новия си шеф и описали подробно оплакванията си. Те не просто казали, че са нещастни на работното си място. Жалбата им била подкрепена с подробен анализ на поведението на ръководителя им и, по-важното, на начина, по който то влияе на крайните продажби.

Изправен пред възможността за уволнение, той предпочел да смени подхода, оповавайки се на конструктивната критика на подчинените си. И спасил работата си и фирмата.

Ключовият фактор в случая е численото превъзходство, обяснява представителят на консултантската компания, наета по казуса. Също така – правилното описание на ситуацията.

Така изглежда понякога в очите ни вечно критикуващият ръководител. Снимка: Thinkstock/Guliver