От 3 месеца Направление "Архитектура и градоустройство" не разрешава единични подробни устройствени планове в София. Това съобщи временният главен архитект на Столична община Богдана Панайотова ден преди края на 6-месечния период, в който може да заема ключовата длъжност. Тя поясни, че процедурите са спрени основно в райони, в които не е провеждана цялостна регулация и има голямо количество земеделски имоти. Панайотова посочи конкретно зони в южна София- Панчарево, Горубляне, Бояна, Банкя, Бистрица, Драгалевци и др.
Временният главен архитект поясни, че стопирането на единичните ПУП-ове в тези части на София ще продължи и в тях ще се пристъпи към изработване на цялостни подробни планове по реда на член 16 от Закона за устройство на територията. Целта е общината да планира публичната инфраструктура за по-големи територии и да придобие безвъзмездно терените за нейното изпълнение. Въпросният текст от ЗУТ гласи, че "с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура - публична собственост. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто".
Според Панайотова ПУП-овете по чл.16 от ЗУТ може да се изготвят и приемат в рамките на около две години. Кметът на София Васил Терзиев поясни, че подкрепя намеренията на досегашния главен архитект и възнамерява да ги реализира. "Г-жа Панайотова вече се сдоби с много "приятели". Недоволните от решението да не се одобрят единични планове са много, но ако искаш тези територии да изглеждат като част от столица в 21-и век, е нужно цялостно регулиране", коментира Терзиев. Самата Панайотова вече даде да се разбере, че ще участва в предстоящия конкурс за постоянен главен архитект на столицата.
Тя коментира, че поединичното разрешаване на подробни устройствени планове е най-големият порок, който се е случил през годините в София. Според нея заради планирането на парче в София вече има квартали, в които е трудно да се изградят нормални улици, да се отчуждят терени за детски градини и да се оформят зелени пространства. "Общият устройствен план на София от 1938 г. е залагал улиците да са широки по 14 м, за да осигуряват нормална проводимост. Сега вече ние се радваме и на улици от по 9 метра", коментира главният архитект. Като най-фрапантен пример за неправилното прилагане на действащия Общ устройствен план Панайотова посочи бул. „Черни връх“, който е заложен по план като 20-метров булевард, а през годините с изменения на парче се е стеснил до 14 м.
"Разрешенията в квартали като "Малинова долина" и "Кръстова вада" са се случвали поединично, без да се съобразяват с предвидени за застрояване съседни сгради. Другият порок е отделният ПУП да не се съобразява с изискванията за отстояния при жилищно застрояване. Използвани са различни хватки жилищни сгради да се маскират като нежилищни и съответно да не приложат нормативите за жилищно строителство. Освен това не е извършван никакъв контрол при изчислението на коефициента на интензивност (КИНТ) за застрояване. Този контрол се въведе едва сега, през последните месеци", посочи архитектката.
"Правим всичко, за да няма вече скъпи къщи със септични ями и без улици, да няма квартали, които остават само със септични ями и да няма високо застрояване на жилищни сгради на 6 метра една от друга", обобщи тя.
