Пътищата, прокарани от човешката цивилизация, почти винаги са носили само разрушения на дивата природа, през която са минавали. Това правило обаче съвсем не е задължително, смятат двама известни еколози. В статия в сп. „Нейчър“ учените споделят, че ако бъдат проектирани правилно, пътищата може дори да допринесат за опазване на околната среда.

„Дървосекачите, миньорите и подобните им професии строят пътища почти навсякъде по света, в това число на места, на които не би трябвало да ходят, каквито са защитените местности“, казва британският проф. Андрю Балмфорд от университета Кембридж.

„Част от тези пътища предизвикват екологични катастрофи. Сегашната ситуация е до голяма степен хаотична“ допълва австралийският професор Уилиям Лоурънс от университета Джеймс Кук. Той дава пример с бедствията, които пътищата предизвикват в джунглите на басейна на река Амазонка. Над 95% от унищожаването на гората и пожарите се случват на разстояние до 10 км от някой път, а джунглата там е прорязана от пътища с обща дължина 100 хиляди километра.

Според двамата експерти обаче съвсем не е задължително пътищата да носят негативи на околната среда. „Пътищата са като недвижимата собственост. Всичко опира до локацията, локацията и пак локацията“, категоричен е Лоурънс. Поставени на правилните места, пътните артерии могат да защитят природата, ако се планират максимално внимателно. Основната цел е те да избягват дивите местности и да се концентрират в райони, които са подходящи за земеделие и индустриално развитие.

По този начин тези региони ще бъдат допълнително развити, което би привлякло хора, живеещи в отдалечени защитени природни местности. Така негативното човешко влияние върху въпросните диви зони ще намалее.

Подобен модел на развитие би бил от жизненоважно значение за бъдещия екологичен баланс на планетата, особено като се вземе предвид, че през следващите десетилетия хранителният добив трябва да скочи почти двойно, за да изхрани бъдещите 10 млрд. души.