Балансът се измества и можем да кажем, че служителите все по-често са недоволни от своите шефове. Защо? Защото въпросните ръководители са всичко друго, но не и качествени лидери, отбелязва списание „Форбс“. А служителите очакват някой да отстоява позициите им, да ги изслушва с поне умерена емпатия, да има яснота в целите си и начина за постигането им, както и редица други неща. Вместо това те получават високопоставени кадри, оплетени в мрежата на корпоративната политика, несигурността, или пък егоизма.

Кое прави един лидер лош? Къде стои точката на пречупване, при която вече решенията започват да стават неподходящи, а лидерът потъва все по-надолу – за свое разочарование, и за разочарование на служителите си?

Глен Лопис от „Форбс“ дава пример с шест причини, поради които шефовете поемат по грешната пътека.

Разчитат прекалено много на опита от миналото

Да имаш основа е нещо страхотно. Същевременно обаче много ръководители остават да живеят в миналото, без да се напаснат към новите работни условия, новите служители, новите ресурси и като цяло – новата околна среда, която формира фирмата и нейната политика. В такъв случай има огромно разминаване между носталгичната фикция и тежката реалност.

В никакъв случай не трябва да има насилване на начина на действие, за да се влезе в отдавна отминали коловози. Адаптирането, напасването, осъзнаването на промяната в ситуацията е абсолютно нужна част от арсенала на всеки лидер.

Мрежата на корпоративната политика

Политическият елемент винаги е много деликатен. В случая на корпоративната политика, той лесно води до замъгляване на кръгозора и трудност при предприемането на обективни решения. Част от ръководителите, ставайки кукла на конци, губят идентичността си и разминаването между тях, каквито трябва да са, и тях, каквито реално са, води до лоши решения, липса на мотивация, както и влошена далновидност.

Липса на яснота при целите

Когато не знаеш към какво точно си се насочил, логично е, че се влошава и качеството на решенията, които взимаш. В този случай има някои сходства с проблемите при оплитането в корпоративната политика. Когато липсва яснота при целите, просто няма как човек да се задържи на повърхността, без да повлече и своите служители със себе си.

Лошо управление на ресурсите

Проблемът с недостатъчното анализиране и след това – управление на ресурсите, също не е за подценяване. Лидерите, които реагират и действат веднага относно даден проблем, вместо да изчакат и обмислят факторите около него, често се оказват в патова позиция после. Да си лидер не е равностойно само на това да мотивираш хората и да вдъхновяваш екипите си – нужна е и аналитична преценка на средствата, с които разполагаш, и начините, по които можеш да ги оползотвориш най-добре.

Късогледство относно възможностите

Лидерите, които не разглеждат както трябва възможностите, също са обречени да правят грешки. До известна степен част от това да си успешен ръководител е да умееш да се ровичкаш и да гледаш от всякакви ъгли на ситуацията, за да извлечеш всяка възможност от нея. Така те могат да предугадят кризите, да намерят правилен път през ситуация, която е непреодолима на пръв поглед и в крайна сметка да избутат компанията си напред.

Не вярват в лидерските си възможностите

Това вече е фундаментален проблем, който може да бъде много по-фатален от всичко друго. Неувереният човек ще отстоява трудно позициите си, лесно ще се конформира, плашливо ще пропуска възможностите, няма да е добре настроен към иновативното (защото е непознато). Освен всичко друго лидерите, които не вярват в себе си, лесно стават отчаяни в кризисни ситуации и оттук взимат кошмарни решения.

Добиването на увереност не е лесно, но ако се грижиш за себе си и служителите като лидер – подобряваш постоянно уменията си, анализираш средата си, инвестираш в професионалното си развитие и още други неща, то няма как да не започнеш да уважаваш себе си и своите възможности.